в авантюри и игра
с брат ми, толкова любим,
вечно да си другарим.
Аз съм див, беля в беля,
той е различен от това.
Аз все нещо ще беснея,
а той тихо все се смее.
Бил съм палав, пакостлив -
все на някого съм крив.
Да, но ще обиколя света,
и то с песен на уста.
През морета, океани
ще греба със мойте длани
в мое лично приключение.
Не живот във изречение.
И някой ден, съм късметлия,
съкровището ще открия.
Обратно към дома ще търтя
брат си аз за да потърся.
И той ще е оставил дири -
трохички, мъдър, ще предвиди
да пръсне тук и там да има
за да ги видя аз когато мина.
Две къщички ще вземем
за да е близо той до мене.
Джобовете ми ще са пълни
с бонбони за децата умни.
Рано сутрин като ставам
навънка тихо ще присядам
ще казвам: „Здравей, съседе,
добро е утрото тамън за тебе!“
И нивга няма да гладуваме,
нито от лошите да се страхуваме.
И всяка вечер ще си мисля:
Не бе ли път? Не бе ли мисия?
Че имал съм такъв късмет
и точно той ми е съсед!
