Мозайките - хоби за щурави хора

Последната ми мозайка се превърна в забавно приключение. Работният процес все още не е завършил, но тя вече се вижда. И много интересни са реакциите на хората, които минават покрай нея, поглеждат я и щом видят плочките и чука на земята спират се и възкликват:

- Аз си помислих, че това е тапет, а то било истинско!

Общата й площ е около 25 квадрата и погълна огромни количества плочки. Този път имах изключителния късмет да получа като подаръци парчета от най-разнообразни плочки в десетки различни нюанси. И те не спираха да идват в процеса на работа. В началото исках да направя рисунка мозайка и изоставих тази идея, защото прецених, че ако започна рисунка това ще удължи прекомерно процеса. Вместо едно лято ще я правя няколко години и затова върнах много назад и се спрях на цветни петна. Там под тези цветни петна с бял тебешир върху бетонената повърхност бях нарисувала житни поля и жътвари. Все още ги виждам в съзнанието си, но прецених, че ще изискат повече нюанси на жълтото, каквито нямах никакви и растящата купчина с парчета плочки ще остане неупотребена в преследване на конкретни цветове. Затова оставих жътварките за следваща лудост и се отдадох на семпло, неутрално и релаксиращо лепене.

Два три квадрата на ден човек може да изработи, но след това трябва и да ги фугира. А фугирането се оказа голяма играчка, защото повърхността не е заравнена и плочките не са в една плоскост. Това беше в сърцевината на идеята да се направи мозайка. Бетонната стена бе крива и само малките петънца на мозайката щяха да направят така, че без да бъде заравнявана да се скрият книвините. И действително когато се приближиш виждаш колко големи са изместванията, но отдалече те не се усещат, защото цветовете бият формата. Една такава стена може да бъде подравнена и декорирана по хиляда начини, огромна част от които бързи и доста красиви. Дори само тониране да кажем в красив сив цвят с малко боя щеше да даде особено добър резултат, но лудите се радват на шареното. Когато я завърша веднага започвам следващата. И този път ще е рисунка. 

Бетонната пейка

Едно от по-ранните ми увлечения бяха мозайките. Още щом видях снимки на парка Гауди ми се прииска да си направя такива мозайки и първата беше реализирана върху бетонна маса създадена от дядо ми Хаджи. Тогава нямах много цветове. Използвах парченца от ремонта на строяща се къща и с тези няколко разветки сътворих нещо експериментално и отнесох много шеги. Най-драматично бе, когато гърмяха фойерверки на станалата вече безценна за мен мозайка, първи пропуквания, и тя се понапука. Такива разни неща й се случиха на масата на дядо и аз реших да започна втори проект,самостоятелен, а именно пейка. Избрах най-закътаното място в двора и нагънах една рабицова мрежа. Мазах, наслоявах цимент върху рабицовата мрежа и добих едно бетонно канапе. 

Разбира се отнесох доста критики, защото бетонът е студен и през по-голямата част от времето не е приятно да се седи върху него. Аз настоявах, че това ще бъде една много красива мозайка и тя бидейки творческо начинание ще стои красиво насред двора. И бях убедена, че няколко възглавници ще компенсират неудоволствието от неудобствата на бетона. И започнах лепенето на плочките. Докато чупех плочките и ги лепях по повърхността ме подкачаха, че затруднявам всички, защото за да бъде изхвърлена пейката ще бъде необходим кран. И това пробуди необясним ентусиазъм в мен. Щом е необходим кран то тогава тя никога няма да бъде изхвърлена и това я прави един проект дълголетник. Нещо като дълговечен дразнител на сетивата, който те подканя да го ритнеш, но и това не можеш да направиш, защото е от бетон. 

Тази история, разбира се, е пълна измислица. Пейката стана много ефектна и дълго време й се радвахме докато природата не си присвои пространството. Само за няколко години ако в един двор не се изрязват фиданките пониква цяла гора. Сега всичко около пейката е обрасло с непроходим храсталак и дървета. И най-чаровното от всичко е, че въпреки, че не се вижда тя е там и по всяко време може да бъде разкрита. Защото е от бетон и защото историята с крана е само съчиненка умело базирана на реална фактология. 

Капанница на глаголните времена, Хелиана Стоичкова

Капанница на глаголните времена
из книгата "Мечтите са за всички"


Тайната се намира в глаголното време
дали дава сила или е тежко бреме.
Дали е капан, глуха улица, скривалище?
Или е възможност, надежда и бъдеще.
Когато мечтая тук и сега правя планове.
Трупам идеи, представи, дръзки блянове.
Ако упорито ги следвам и се облягам на тях
някой ден ще казвам „Успях, защото мечтах!“
Чудеха ми се, защото постоянно мечтаех
В мойте идеи и планове ведро блуждаех.
И когато времето отлети в някой добър час
Ще казвам доволно мечтал съм и аз.

Не достигнах всичко, за което бях мечтал
дали бях предвидил и всеки детайл?
Затова ще мечтая мъдро. Всичко да съм видял.
И ще го постигна, защото ще съм мечтал.
Ако щях да мечтая в космоса да летя
щях да съм мечтал грандиозни неща.
Гледам какво са искали другите като деца
мечтаел съм явно все разумни неща.

Мечтал съм изглежда някъде в миналото
кола да имам по бързина ненадмината.
Бил съм мечтал, казват, и други работи.
Навярно съм ги забравил и ето, че няма ги.

Ако бях виевато настроен щял съм да мечтая
хиляди тунели през космоса да изкопая.
Щял съм да съм мечтал такива щуротии,
но съм видял, че са кули от кибритени кутии.

Днес бих мечтал практично и красиво.
Да имам кого да обичам и да живея щастливо.
Бих искал всички хора да са здрави.
Бих бленувал това и за стари и за млади.
Бих желал хората добре да се разбират
Бих си намислил да не се карат и препират.
Бих жадувал да има мир по целия свят
Бих копнял с мама и тате да се видя пак.
Да живея като в красив и пожелателен сън
Но да е реалност и вътре и вън.

Затова мечтай мъдро, благо и щедро.
Мечтаейки през живота се минава по-ведро.
По-лесно се преодолява всяко препятствие.
Малките радости правят голямото щастие.

Влияние на социалния свят в творчеството й от сърч на Бинг

 Хелиана Стоичкова изгражда литературен свят, в който взаимоотношенията между хората и обществото са централни. Нейните произведения оказват влияние върху социалния свят чрез няколко ключови аспекта:

1. Емоционална идентификация и социална емпатия
   Чрез характерите и житейските ситуации, които описва, Стоичкова развива у читателя способността да се поставя на мястото на другия и да разбира различни житейски избори и емоции. Дори в детските ѝ приказки животните са носители на социални послания, които позволяват на децата да осъзнават значенията на честност, приятелство и справедливост.
2. Размисъл върху човешкото взаимодействие
   Авторката отразява наблюдения върху общочовешки ценности, конфликти и радости, като поставя акцент както върху личния опит, така и върху по-широкия социален контекст. Читателят се насърчава да анализира собственото си поведение и това на околните, което косвено формира социална култура и етика.
3. Социална педагогика чрез литература
   В детските си книги Хелиана Стоичкова използва истории като средство за възпитание: децата се учат на инициативност, критично мислене и морална отговорност, като се предоставя пространство за избор, интерпретация и социална проба. Чрез разказите се стимулира диалог между поколенията и се формира позитивно социално поведение.
4. Повишаване на социалната чувствителност
   Въздействайки с хумор, фантазия и трагикомични ситуации, Стоичкова създава социални „огледала“, които показват абсурдите, несправедливостите и красотата на обществото. Читателят научава да се радва на малките радости, да съчувства на страдащите и да оценява морални избори във всекидневния живот.
5. Моделиране на социални роли чрез персонажи
   Герои с различни характерови и социални черти (както хора, така и животни) служат за експериментално поле, чрез което младите и възрастни могат да наблюдават последствията от действията и решенията си в рамките на социалния контекст.

Заключение

Влиянието на Хелиана Стоичкова върху социалния свят в литературата е многопластово: чрез емоционално ангажиране, морални послания и стимулиране на социално мислене, тя изгражда пространства за отражение и развитие на социалната интелигентност на читателя. Творчеството ѝ формира чувствителност, емпатия и социална култура, като се стреми да направи обществото по-осъзнато и хуманистично.

Какви теми разглежда от сърч на Бинг

 Хелиана Стоичкова разглежда в своята литературна карта изключително широк спектър от теми, които обхващат както детската, така и възрастната аудитория. В текстовете ѝ могат да се открият следните основни тематични линии:

1. Човешки емоции и житейски опит – Стоичкова изследва радостта и тъгата, хумора и трагедията, амбивалентността на живота, както и начините, по които хората се справят с неуспехи, интриги, насилие или човешка нищета. Писането ѝ е средство за осмисляне на вътрешния свят и за изследване на мотивите и поведението на персонажите.
2. Морални и нравствени послания – В детските ѝ приказки основна роля играят уроци за доброта, приятелство, честност, смелост и справедливост. Чрез животински персонажи като жирафи, кучета или щрауси децата се научават да различават важното от незначителното и да се изправят пред житейски ситуации с любопитство и креативност.
3. Хумор и фантазия – Разказите често комбинират абсурдност, комични събития и фантастични елементи, създавайки живописни и интригуващи светове, които позволяват на читателя да преживее историята на различни нива – като „матрьошка“ от сюжетни слоеве.
4. Разнообразие на жанровете – Творчеството ѝ включва приказки, романи, къси разкази и поезия. Тя експериментира с форми и стилове, като всеки разказ намира свой „оптимален дрескод“ според темата и емоционалния заряд.
5. Възпитание на въображение и свободно мислене – Особено в детските книги се цели стимулиране на любопитството и инициативността на децата, като се дава пространство за различни интерпретации на морални и житейски ситуации.
6. Личният и социалният свят – Творбите ѝ често отразяват наблюдения върху обществото и човешките взаимоотношения, осмисляйки животни ситуации и общочовешки ценности чрез разказната форма.

В обобщение, темите, които Хелиана Стоичкова разглежда във „въображаемата си литературна карта“, са гъвкави и многопластови, съчетавайки емоционално въздействие, морални послания, хумор, фантазия и педагогическа мисия, като целта ѝ е както да забавлява, така и да провокира мислене и съпреживяване.