Игнатица
1
Цяло село в една махала ден и нощ гледа
де се, петльо носи, де се не смири, неосвреда.
И де тук се види драма, смешка вси позната,
за стълкновение пред вратите на Игната.
- Йей море оре пущицо, шавратлива, пуста!
Да ти се опнат налъмите в мръсната фуста!
Да се заплетат ръце, въже да ти овържат!
Па да те обесат! Що им требва да те мъжат?!
Станка се пусна от портика силно люта,
че се в ярост развика и разярена хвана пътя:
- Йей море, парясница! Дважди Игната доождам,
дважди я вида, тя все е тука! Седи да я оножда!
Тръгна Станка надолу по склона към село,
че днес нема късмет и место се е вече заело:
- Носим тука брадвичката да ми ремонтира!
С менгемето да ми стисне, да видам как запира,
да видам палци как отчервенеят до църно,
да му насипя и от мойто чисто златно зърно.
Не бе живот, не бе едно безкрайно ходене!
Ръж нагоре, ръж надолу - пладнежко морене!
Да бях умряла, майко, че си ме родила тука!
Та ден по ден горя във пуста селска скука!
Ижди горе по баира вес ден и мойто овците пасе!
И що го търсиш, нема никой, бил отдана де!
Със овцете се той се трябвало да се разправя,
а мойта тука, ходи недогледана и веч изгаря.
Станка се пред къщата Иванина запретна
и гракна тъй зло, що грачи жена озверена:
- Йой де бре, Иване! Де ти е, Иване, жената?!
Жената, Иване, защо не си гледа дома децата?!
Знаеш ли де е, Иване, таз парясница мръсна?
Горе Игнат я на менгемето от лашкане пръсна!
Де й е захванал здраво на стягата палците!
Де й е завъртял фустата, й е захванал краците
И я стиска в менгемето, она не смее да викне,
че сама е изприпкала горе уж да надникне!
Йой, бре Иване! Защо не си вардиш жената?!
Пуста парясница долна да й се скинат краката!
Замина си Станка, съвсем малко облекчена
Показа се Иван, гневен и изчервен погледна:
- Ей... Как ме срами, змията, как лошо се вие!
И тоя Игнат, пусти майстор, господ да го убие!
2
Сгащи Ивана жена си, кога от баира се върна
и я пита. Тя осуква, палците й червени до кърва:
- При Игнатица бях, цял ден плетох с ния чорапи.
Пощурил си се, я го виж как се пени и се инати!
Пръстите си не чувствам, а идох да се уча.
Предох конец, а подир плетох на една кука!
Озвери се Иван, тръгна нагоре пеша по баира
Море далечко му се видя, та два пъти спира.
Реши с добро най-напред и мъдро да подходи
и Игнатица да му потвърди с нейните доводи.
Посрещна го тя, зачерви се доста смутена.
В страх за Игната или от лошата тема.
А Иван й директно, честно каза за какво иде:
- Лъже ли ме жена ми, или при теб конци приде?
Показа Игнатица всички кълбета и вълна.
Чорапи и жилетки бързо пред него разпъна
и обясни, че учи плетки при нея жената
и му разговори какви били реално нещата.
Тръгна си Иван без много, много да й вярва,
но му стана приятно поне да я зърне тогава,
че беше Игнатица наистина голяма хубавица
и той харесваше тази добричка женица.
По пътя надолу се разпени и се разлюти.
Краката му пулсираха от ходенето подути
и той затрещя попръжни, разгневи се, че отиде:
- Пусти Игнат, не я заслужава, господ да го убие!
3
Игнат усети, че край къщата става суматоха.
Остави работилницата и на прага с два пантофа
предпазливо влезе, Игнатица взе да подпитва:
- Що търсеше Ивана при тебе? Що разпитва?
Игнатица го огледа от горе до долу вледенена:
- Жена си търсеше, вика, че май била бременна.
Казва, че детето мисли да го донесе при нас тука
аз да го чувам, да не остане саминко на пътя.
Казва, че жена му напоследък много се изморява.
Дома си недоглежда, чини му се да е болнава
и ще върви по къщите да си избере някоя друга.
Коя ще му по-добре личната чест варди съпруга.
Човекът за децата се е загрижил, сам разбираш,
та пита дали си в добро здраве или скоро ще умираш.
Игнат се подсмихна развеселен от тез думи.
Знаеше той, знаеше Игнатица колко е умна.
Целуна я по чело, благодари й и я подпита,
а тя го отхвърли и отпрати с обич прикрита.
- Игнате, Игнате... Пет деца прекрасни ми даде!
Добър баща имат кой ги обича, кой ги създаде.
И аз съм щастлива. Пътят ми не лъкатуши, не вие.
Грях ми е сигур, че го обичам, господ да го убие!
4
Влезе Ивана в кръчмата селска и попа щом зърна
прекръсти се дваж, а после потрети и се отвърна.
Видя го туй попа, видя туй и мъжката смяна
и веднага се темата нагорещена подхвана:
- Моята жена като вземе да трещи и хока
търча да бягам из двора като мишок без посока.
- Моята кога е с мен бесна е дважди по-лютива!
Хване ме в нещо грешно, мъмре, дудне ми злоблива.
- Маргарита все дебне на портика да ме спипа
“Къде отиваш?! Кой млякото ще сипва?”
- Пък Дина от верандата все мята лук по мене.
Въднъж отвърнах й и сбърках, дявол да ме вземе!
- А нашта Валя здрава запъне се на двора права
и скръстила ръце диктува ми какво ще става!
Вика страховито “виждаш ли я таз тояжка?”
И аз...
- Виж друга е Игнатица, блага е женичката.
Казват все преде, тъче, плете горкичката.
Не ще и дума, подмолен, потаен е нашия Игнат,
но той сега излезе най-големия тарикат.
Доволно се смяха, голяма говорилня настана!
Един през друг кой се хвали, кой се надхитрява
Изригнаха в ураган от споделки и измислици,
но смехът пресъхна, че Игнат ги чу влизайки.
Пристъпи Игнат, спря на средата и огледа ги.
В тишина недомлъвна един по един измери ги.
И те го премериха от глава до пети хладно,
че сметки неизчистени имаше с всеки явно.
Помълчаха и погледи започнаха да отвръщат,
че майстор далечен не искаха да си търсят.
Удобен им бе Игната, много доволно удобен.
Той си взе вестника и си тръгна спокоен.
И на прага размина се Игната с попадията.
Подмина го тя и се навря вътре в теснотията
и като кресна стъписа се всичко, заби очи в пода.
Озърна се подплашен, посрамен сви се и попа.
Сгълчи ги, че киснат в кръчмата като несретници.
Изяде ги, оглозга ги и ги навря в плет от клечици.
Изтръгна им душите, скара им се подлютена
и с удар тръшна вратника от ярост озверена.
Попът повъртя очи, а после взе и да се кръсти.
Разпятието целуна от този ад да се отърси:
- Боже, боже, отче наш, който си на небето,
прости ми греховете, слава на името ти свето...
Смълчаха се тез мъже, и с тях мълча и Ивана.
Пък един от тях темата пак плахо подхвана:
- У нас всички инструменти са добре ремонтирани.
Тоя Игнат майстор излезе, много разбира ги.
То не би чукове, триони, мотики, лопати.
Всичко наострено, не се иска с сила да се млати.
И жената спокойна има време за плетене
горе с Игнатица, пък аз даже за четене.
- И у нас брадвите и ножовете—сето наточени.
Подредени, лъснати, да речеш не са ползвани.
И чорапите топлят ми, жената е тиха.
Купих още три брадви счупени и една мотика.
- У нас пък казаните, всички тигани и менчета
лъщят от чистота, светят и брави и ковчеджета.
Все катери баира с инструменти и баница.
И казва, че била горе да плете при Игнатица!
- А у нас майстора е почистил даже и веригите!
Викам си не остана та ги замених за ръждивите.
- Голям майстор излезе нашия приятел Игнат
и не взима скъпо, дочувам, голям тарикат!
- Нека плетат, да идат сите при Игнатица.
Че нейните плетки изглежда златни са!
Жени работливи, чак са им посинени палците,
Милите, не им стигат на мегдана танците!
- Жив и здрав да е нашия Игнат, не се крие.
Голям майстор излезе, господ да го убие!
5
Игнатица взе нова къдела и завъртя чекръка
с пъргави пръсти, конеца равен потръгна,
жените сбрани край нея по неволя в кръг тесен
погледна и запя тихо една весела песен:
- Моят мъж, работлив и умен, всяка ще го иска.
С него да ходи, до него да седи плътно ще иска.
Ръце да му държи, крака да му умие ще иска.
В очи да я гледа, снага да й гали тя ще иска.
Кога е самотна след него ще наднича, ще тича.
По баира нагоре и надолу като момиче ще тича.
Кога е жадна за обич него ще гони, ще тича.
Без дрехи гола по улицата за него ще тича.
А привечер когато слънцето падне и нощ наднича.
Когато заспиват децата и небето се преоблича.
Той ще бърза към мене, към къщи акъл ще опича.
Защото от всички жени само мене обича.
Камбаните долу в селото биеха тържествено.
Пъшкаха жените от настроение в конци сплетено
и ние една от тях нито отговори, ни трепна.
Само Станка тихо под носа си прошепна:
- Игнат празнува с мъжете, камбаната бие.
Взе си цял ден почивка, господ да го убие!
