Интервю за Галерия с рисунки на животни - Учих се да рисувам заради приказките ми




Защо обичаш да рисуваш животни?

Учих се да рисувам за да мога да направя илюстрациите на моите детски книги. Приказките ми са много свежи и не знаех към кого да се обърна затова започнах да рисувам за да мога сама да ги илястрирам. Впоследствие се запознах с прекрасни худажници и сега някои книги са илюстрирани от мен, а други от художници като всеки има своят уникален стил и прочит и книгите ми станаха много разнообразни и богати както на истории така и на визия. А самото рисуване на животните от илюстрациите е огромно удоволствие за мен. И колкото повече рисувам толкова повече ми се иска да се върна назад и да редактирам някои от илюстрациите в книгите. чувствам, че могат да станат още по-интригуващи.

Обичаш ли да рисуваш и по други теми?
Да, много обичам да рисувам леко комиксово. Не се стремя да имитирам определен стил и го правя най-често за релакс и семпло удоволствие. Разбира се, че съм разглеждала много комикси и все пак съм повлияна от определени стилове, но не се опитвам да ги повторя и рисувам, това, което ми е в момента на душата.
Кои са ти любимите техники?

Моливи, сухи пастели, особено сухите пастели в тяло на молив. Напоследък ми е много приятно да рисувам с маркери. Много обичам акварела. Често нямам търпението необходимо за акварелната техника, но когато съм спокойна и имам време се получават красиви рисунки.

Обичаш ли някоя приложна техника?
Обичам много приложни техники. Като започнеш от квилинга, който обожавам, минеш през скултура с глина и разнообразни експерименти с други материали за вдигане на обемни фигури.

Има ли животинки, които са ти любими?
О да, вълците и кучетата. Особено приятно ми е да ги рисувам. Също ми е много приятно да рисувам тигри. Незавсимо с какъв материал работя и какво рисувам винаги за финал се появява и едно кубе или един вълк.

Рисунките са работа или забавление?
Ами много е странно. Рисувам ги защото трябва да ги нарисувам и в този смисъл са работа. А реално са огромно забавление за мен и когато рисувам релаксирам и го усещам повече като почивка и бягство от действителността. Много различно от моментите, в които пиша. Когато пиша е обратното - пиша, защото изпитвам потребност да разкажа дадена история и в този смисъл това е време, което използвам за себе си. Но пишейки се концентрирам много над това, което правя. Много е особено и всичко това е много приятно.


Интервю за списание за книгите - Някъде във времето и пространството


Излезе от печат последната ти книга с детски приказки. Къде откриваш историите за децата?

Историите... Детските приказки са много приятно изживяване за мен. Когато ги пиша се потапям в света на децата, представям си усмивките, когато им разказвам нещо смешно, представям си как се кикотят. Представям си как се ядосват заедно с мен и заедно с образите, когато им разказвам за някоя несправедливост и винаги се стремя да им оставя отворена врата както сами да направят оценка на това, което са прочели така и да могат да зададат въпрос. Въпрос към родителите си, въпрос към себе си. Наистина е много приятно да пишеш за деца. А историите са навсякъде. Детинщините са навсякъде. Просто трябва да имаш очи да ги видиш, разпознаеш и да им се усмихнеш от сърце.


Освен детски приказки пишеш и разкази. Някои са наистина абсурдни. Кое те кара да разказваш?
Ами късите разкази станаха вече над 250 и наистина сред тях има сюжети, които на пръвпоглед може да изглеждат налудничави, но в сърцевината си са снимка или на някой проблем, който съм видяла в обществото ни или в поведението на даден индивид. Не са никак случайни. Аз виждам, че сюжетите, които се възприемат по-лесно са и онези, които имат малко по-малко метафори в тях. Това е нормално. Но ако се вгледаме в истории като "Електрически ръце", например, ""Формуляр 5", "Неортодоксално" - тези истории имат страшно много контекст и въпреки, че са разказани само в няколко страници ако човек ги разгледа отблизо ще види, че втория план на съдържание е по-интересен и вълнуващ. На практика онова, което не е казано е много и буди определени въпроси.


Защо избираш такъв подход в писането?
Защото света е такъв. Ние постоянно виждаме само маркери на определени поведения, виждаме фасадите на хората и трябва по тялото им, по сигналите, които ни дават да се ориентираме за това какви са техните намерения, какво стои зад приветливата им усмивка. И това важи и за цялото общество. Има страшно много фалш, който се прикрива зад лъскави обвивки. Има страшно много несправедливости, които са прелюбопитни. Един живот няма да стигне да бъдат изобличени макар и в една художествена литература, която ги облича в сюжетността на битието. Вземете, например разказа"черни стъпки". Той е изключително демонстриращ интриганството и изменчивостта дори на близките хора. Ще те нараня не защото си ми причинил нещо, а просто защото мога. Това е много сериозна част от света днес. Някои хора не могат да го разберат, защото не са виждали толкова хлъзгаво поведение или са виждали, но не са го разпознали.


Как се прескача от детски приказки на сериозни разкази?
Ами настроението и гледната точка се променят в зависимост от това на кого говоря. Когато говоря на деца ставам по-внимателна като всяко човешко същество,. Точно както е в жиота. А когато говоря на възрастни ставам директна и назовавам нещата с точните думи. Дори, когато прикривам умишлено съдържание в някоя история.


Излезе първият ти роман. Какво ще кажеш за него?
Да. Първият роман. Ами аз много го харесвам. Той започва с едно много тежко начало, тегаво. Кара те да се питаш за това ли ще става въпрос в тази книга. И изведнъж те хвърля в една посока, после в друга. И ти започваш да следваш пътеките, които ти предлага и става все по-динамичен и все по-разнообразен. Според мен се получи много добре, защото когато стигнеш края разбираш, че началото е логично. Света е на път да удари дъното или вече го е ударил и нещо трябва да се направи по въпроса. И лабиринта и другите зони - всичко това не е нормално.

Този роман, пише най-отзад, е част от трилогия. Какво ще се случи във втора част?
Ами във първа част се запознахме с действителността, и видяхме най-разнообразни абсурди. Някои се опитаха да се съпротивляват и загубиха. Един въпрос остана, обаче - кой е истинският враг и защо прави всички тези неща. Едва ли е за лично удоволствие. Извънземни ли са? Някакви елитарни клики ли са? Някакви болни мозъци, може би. Книгата не даде отговор защо. Тя само показа опитите да бъде открит и спрян този враг. Във втора част ще стане ясно кой е врага и какво точно иска. Ще стане ясно защо са се случили всички тези аномалии и внезапно нещата ще си дойдат по местата. Злото е приело такива размери, че няма шанс да бъде спряно.

А трета част на романа, която си озаглавила "Кускута"?
В трета част идва надеждата. Много е готино да пишеш роман. Честно, признавам, че там наслояването на сюжетност и на настроения дава такава палитра от възможности, че те дърпа като дявол да покажеш още, за заплетеш и още, да затапиш образите още и още докато ги докараш до пълно отчаяние за какво въобще се борят. На къде въобще са тръгнали. И ти се бориш заедно с тях и читателя чака заедно с теб те да стигнат до обетованата си земя - до точката във времето и пространството, вкоито ще постижнат желаното. Да ама не. Много е интересно.

Кои книги в живота ти бяха определящи?
Прочетох много книги. Мина и доста време. Вече не мога да кажа кое къде ме докосна. Има някои, които упорито не забравям значи наистина са ми харесали. Най-любима ми е "Алиса в страната на чудесата." Имаше една уникална драматизация и в нея една фантастична детска песен. Пееше се така: "Ах как искам да видя нещо, което никой не е видял. Но не зная кое е това нещо, което никой не е видял. Ах как искам да ида някъде, където никой не е бил. Но не зная къде е това някъде, където никой не е бил."

Какви книги пазиш в библиотеката си?
Хуманитарни науки, естетика, етика, философия и така нататъка. Единствената художествена литература в моята библиотека е поезията и драматургията. Стихове и пиеси. Това имам.

Над какво работиш в момента?
О, прекрасно е. Над няколко книги едновременно. Току що завърших приказката за "Емили и непослушният Пухчо". Луиза Хамел вече рисува илюстрациите по нея и трябва да споделя, че книгата ще стане очарователна.

За какво се разказва в нея?
Пухчо изпитва любопитство към външният свят и решава да избяга от къщи. Емили е много тъжна, че малкото коте го няма и се надява да го види отново. А той поема на едно пътешествие и точно когато разбира за себе си, че вътрешният му порив, онова, което наистина желае е да се прибири у дома при Емили нещата наистина се обърква. Приказката е съставена от една основна история и вътре в нея са разказани няколко по-малки истории като те имат някакво отношение към водещата история. Дали съм бил неблагодарен, дали съм интересен, какво е да си лош, какво е да останеш неразбран. Какво е да откриеш наистина добри приятели.

Една от първите илюстрации от художничката Луиза Хамел за новата приказка "Емили и непослушният Пухчо"

Емили затвори любимата си книга и се огледа. Нейното чаровно коте Пухчо обикновено лежеше до нея когато четеше книги, а сега го нямаше. Тя не бе разбрала кога е излязъл, защото книгата наистина беше много интересна. Най-приятно й беше да си представя, че не знае какво ще се случи накрая и така можеше да прочита отново и отново любимите си истории преструвайки се, че не знае края им или преструвайки се, че се преструва. Тя не знаеше кое е по-вярно от двете и затова се усмихна.

- Пухчо, ела да ти сложа от любимите  ти лакомства.

Емили отиде при паничката на Пухчо и като му сипа се огледа, но той не дойде както обикновено и тя започна да го търси. Къщата не беше никак малка и едно коте можеше да се скрие навсякъде затова тя седна до паничката му и го зачака като от време на време го викаше.

Но Пухчо така и не дойде. След час пак започна да го търси.

- Пухчо се е загубил! - влезе тя в стаята при родителите си и те видяха, че си е облякла яке, шапка, шал, ботушки направо върху нощницата. Сложила си е дори ушанки и ръкавици.

Родителите й се спогледаха и се усмихнаха:

- Защо си се облякла все едно навън вали сняг?

- Защото имам чувството, че ще го търсим много дълго. Чак до зимата. Аз бях много добра с него. А той е толкова непослушен и е неблагодарен. Чаках го до паничката му два часа! Ще го търсим, ще го намерим и ако завали искам да ми е топло за да мога да продължа да го търся. И като го открия и като го прегърна да му е топло и на него, защото той ще е напълно премръзнал! Взела съм му даже малко от любимата храна за да го зарадвам като го намерим.