Баби много - бебета няма, Хелиана Стоичкова

Когато ние бяхме млади жени радителите ни ни учеха да се пазим да не забременеем. Твърде сме млади, живота е пред нас. Има време и най-вече тези неща трябва да се правят мъдро за да няма разочаровани. Пък ако стане случайно не е желателно, но не е чак толкова голяма драма. Това беше отношението. И много се наблягаше на това, че не си подготвен да ги гледаш тези деца. Защото идеята беше "Който си има деца да си ги гледа". Да обаче времената се промениха. Демографският срив е покъртителен. Улиците са празни, деца няма. Някога се събираха огромни тумби с хлапетии и цял ден, всеки ден играеха. Създаваше се чувство за взаима отговорност. Възрастните постоянно повтаряха, всеки знаеше, че ако нещо се случи трябва да си помагаме. И така ставаше. Един паднал от ограда, друг се пребил с колелото, трети си загубил ключовете и всички ги търсят. Социализация, която възпитава в колективно чувство на отговорност. И който не се държи уважително към останалите или тарикатее на дребно яде бой. По детски, че да се научи.

А днес какво стана. 14 годишни момчета майките им ги возят с коли до някоя детска площадка и цял ден пият кафе и си пилеят времето с глупости за да могат "децата да си поиграят". Шестнайсет годишни момичета не могат да обелят ябълка. Държат ножа така сякаш всеки момент ще си прережат вените. Ходят на училище, където тарторите симулират в междучасието, че шмъркат разни субстанции за да изглеждат важни. Говорят глупости, държат се агресивно и бият онези, които са кротки и тихи. Срив и тотален разпад. Цялата менделеева таблица е събрана в класните стаи. И тези деца се прибират у дома, където родителите просто не могат да овладеят нито настроенията нито културните пластове, които се просмукват в тях. Закщото малчовците са добре информирани, че имат права. И едно от най-основните им права е вмигом да влизат в ролята на жертви, онеправдани до ядрото на смисъла. И понеже няма достатъчно много деца инстинктивно възрстните ги гледат като писани яйца и се съобразяват с всичко само и само да им осигурят някаква прилична и стабилна среда. Пък каквото стане. Такъв е света сега. Малко са, глезени са, себични са. Влиянието, което се оказва над тях е твърде силно за да могат те на толкова ранна детска възраст да го осмислят по правилният начин.

И ето днес стигнахме до момента, в който се гледа на някои неща по различен начин. Ако днес 16 годишно момиче се прибере бременно у дома родителите най-вероятно ще се зарадват искрено. Има кой да го гледа. Пожелаваме си един на друг да се сдобие поне с пет внучета. Спокойно, смеем се, баби много. Бебета няма. С едничката надежда, че младите хора ще се почувстват по-спокойни и няма да се притесняват, че децата им ще останат гладни или в безпътица. С надеждата, че егоистичният ген който винаги търси собственият си кеф ще събере малко перки и ще погледне на нещата от друга гледна точка. Колкото по-голямо е едно семейство толкова по-силно е. Особено ако възрастните добре са видяли какво става.Защото един от най-големите страхове пред младия човек е да не остане на улицата. Ако не може да се грижи да себе си как ще се грижи за едно, две или повече деца.

Но тук идва и културният феномен, който е много засилен при нас българите. Това го има и на други места по света, но ние сме пословични в това отношение. Българите се грижат за децата си докато са живи. Това ни е част от завета, такава ни семката. Така, че няма страшно, млади хора. Баби и дядовци има колкото искаш. Нови хора ни трябват за да пребъдете и вие във времето.


Подарък, Хелиана Стоичкова



Нямаш време човешко за дребни сплетни.
Живота минава, времето безжалостно лети.
Всеки ден, всеки дъх ти е ценен подарък -
направи го наистина голям, а не малък.

Кой след време за тебе ще пита и жали?
Дали си радост познал, любов очите видяли?
Кой ще знае кога за какво си спорил
и дали дребни интриги си овладял, победил.

Човечност, Хелиана Стоичкова



Ти имаш сила и право да бъдеш.
Всяко знание и мъдрост да вържеш
в танца житейски за високи цели.
Стъпка по стъпка да ги видиш успели.

Всеки ред някъде от някой написан
е натоварен със свой собствен смисъл.
Бъди и ти книга ценна, отворена
с пътеводна светлина от теб натоварена.

Дай пример, бъди нечие вдъхновение.
Покажи в мъдростта всяко дръзновение
човек най-първо да бъде човечен,
че този порив изглежда е вечен.

Моите приятели, Хелиана Стоичкова



Най ми е жал за моите приятели.
Те станаха жертва на родни предатели.
Обещаха им идея, която им хареса,
но зад нея вече се вижда какъв е интереса

И сега моите приятели все още запленени
от красиви обещания, красивите думи
не могат да видят реалността на нещата.
Да видят колко е била висока цената.

Тя, Хелиана Стоичкова


Тя вече не иска да слуша.
Тя се насити и се нагълта
с омерзение и обида.
Тя видя кое на къде отива.

Тя не иска вече да чака.
Тя в разума, тя в душата.
Кога си роден в тебе заквасена
Тя е мъдрост, Тя е с обич замесена.

Тя трябва вече да е твърда.
Тя е достойнство, тя е мъдра.
Ден идва чужди окови да смъкне
Тя ще бъде, Тя ще пребъде!