Красива мисъл, Хелиана Стоичкова





 

Парите и фалшивите богове, Хелиана Стоичкова

Религията на парите е като всяка друга религия с тази особеност, че те се припокриват до такава степен, че е трудно да бъде назован друг господ отвъд парите. Ако замените думата бог с думата пари ще получите система от убеждения и норми, които са в пълен синхрон. Защото естественият морал е подменен от тази система и тя съвсем умишлено през последните хилядолетия се поддържа и подхранва през надеждата на хората, че вярват в нещо добро. Че се осланят на нещо по-добро отвъд параметрите на собственото си съществуване, което е кратно и твърде крехко за да бъде третирано като значимо. Затова концепцията за онзи бог, който е всевиждащ и налагащ правилният норматив за нашето съществуване прониква толкова дълбоко. Ние знаем, че сме слаби същества и търсим нещо по-голямо и значимо отвъд нас самите. 

За съжаление обаче религиите дават единствено основа за успокояване на нашата психика по тези значими за нас въпроси, но ни отнемат възможността да видим простата истина, че през всичкото това време те са използвани за да държат хората в низините на базовите си потребности и да не се занимават със самоусъвършенстването на индивидуалните си заложби. Защо една толкова хуманна концепция като религиозната се използва отново и отново за пренареждане, ограничаване и поддържане на обществата в състояние на безпомощност. Защото е необходимо да замените една единствена дума и цялостната картина на света се променя. Пари и влияние - последните няколко хилядолетия са белязани от подмяна на разбирането за това какво и кой всъщност е бог за да може масите да се съгласяват да бъдат управлявани.

Но може би преминаваме в нов етап от своето развитие, в който вече няма нужда да се прави тази подмяна. Ние казваме, че бог е мъртъв, защото сме озъзнали тази мистификация, но истината може да се корени в това, че точно сега той вече се е появил. И то не под формата на едно благородно същество, което се грижи за правдата, щастието и разбирателството между хората. Не. Той може би е един нов организъм, който има и нова концепция за света. Той е абсолюта, мечтания абсолют и тъй като неговото битие толкова съвършено на нивото на икономическата си биология - завладей и управлявай по собствените си разбирания, излиза от рамките на концепцията на кантианството и "доброто" според Платон. Защото сега вече доброто е категория, която стои действително под този нов организъм. И той ще наложи неговото "добро" на целия останал свят. Така, че докато ние се занимавахме да отричаме религиозната догма поради нейната откровена несъстоятелност под краката ни е стояло това битие, което заема своето легитимно място. То винаги е било там, но сега започва да избуява и предстои може би да видим неговата еманация. 

За емоционално психологическия провал, Хелиана Стоичкова

Хората, особено антрополози и биолози, понякога говорят за биологичния успех и биологичния провал. Те разглеждат продължаването на рода като успешно реализиране на инстинктите за самосъхранение и респективно резултата е един биологичен успех. При биологичния провал естественият стремеж да продължаване на еволюционния ход напред под формата на предаване на генетичния материал е по някаква причина съботиран и гените акумулирани в корпуса на нашето тяло през поколнията спират своят път с нас. Независимо дали причината е биологична или психологическа или социална. Рядко се говори обаче за емоционалния провал, защото там с прекалена лекота отиваме в областта на идеите за абсолюта, които все още са неприсъщи на човечеството. То изглежда недорасло за разбирането, че хармонично развиващата се личност не е доминирана от полюси, а е повече базираща емоционалните си конструкции на рационалния инструментариум, който предлага капацитета ни. Или иначе казано каквато и информация да усвояваме за света като профилен избор, една обща концепция за света и как ние се вписваме в него следва да води до такъв набор от знания и умения, които да изградят балансирана личност.

Едно дете ми сподели, че са й казали, че е интровертна, защото е срамежлива. Поставянето на етикет върху един подрастващ индивид е изключително погрешно, защото на първо място тя не е завършила все още развитието си. На практика то може да продължи цял живот. И на второ място това поставя някакви рамки на разбирането й коя е. Поставянето на етикети дори при възрастните не е редно. И още повече стремежа на хармонично развиващата се личност не е да си избере посока, в която да натиска и да засили проявени в някакъв момент качества или наклонности. Идеята е да бъдат развити и други качества и умения, които да дадат една по-пълна картина. Защото съвсем погрешно е да се мисли, че ти или си в едната крайност или си в другата. Съвсем не съм съгласна, че е задължително да имаш само едно трасе за развитие и не е случайно, че се появи история като Дивергент. Има хора, които успяват да се развиват многопосочно. Няма нужда да им се слагат забранителни знаци по някои от трасетата. Напротив, трябва да бъдат насърчавани да търсят път към тях ако имат желание.   

Тук за съжаление влизаме в рамките на спор е ли основната образователна програма добре подбрана за да води до емоционална зрялост и има ли нужда от корекции в начина й на подредба или подбора на информацията. За което нещо всеки има някакво мнение. Факт е, обаче, че лабилността на психиката произлиза от неспособността посредством полученият инструментариум да изграждаме стабилни и здравословни начини на мислене. И под здравословен начин на мислене трябва да се разбира нивото на адекватност и съобразителност при промяна на обстоятелствата. До каква степен сме лабилни и дорасли ли сме да можем да кажем, че имаме стабилни основи за развиване на емоционална зрялост водеща до по-хармонично функциониране на обществото. На практика всички предубеждения, с които хората боравят в сблъсъка си с действителността се дължат на усещането им каква е тя и на опита, който са натрупали. А опита е стократно по-възпитателен от информацията, която са натрупали. Негативният опит в частност е хилядократно по-възпитателен от всякакви мерки за обучение. И когато емоционалният ни капицитет да разбираме стигне коефициента си на некомпетентност получаваме и емоционално психологически провал. Проявен под някаква форма, някакво действие, някакъв начин на мислене, който класифициран според базисния морал води до вреда за нас самите или околните.

Емоционалната интелигентност е също толкова важна колкото и интелектуалната интелигентност, те са нещата, които използваме в контакта ни със средата и хората. Те са причината да бъдем в по-голяма степен адаптивни или по-малко адаптивни. Те са мястото, където разбираме дали ни лъжат и дали ни казват истината. Те са мястото, където инстинкта за самосъхранение ще зададе своите въпроси - това достатъчно добро ли е за мен. Това в моя полза ли е. Какво ще загубя, какво ще спечеля, кои партньорства с хора ми вредят емоционално и кои интелектуално, в какво се състои общуването ми с другите и има ли смисъл да бъда част от едно общуване. Има ли нужда да бъда част от някакво социално явление? Точно както амигдалата пропуска или спира потока на подсъзнанието по същият начин емоционалната интелигентност в комбинация с интелекта ни пропуска или спира концепции, хипотези, внушения и отправени към нас искания от страна на света. Съвсем друг въпрос е дали можем да влияем на неща, които не виждаме като правилни. Повече става въпрос за това дали разбираме кое е добро за нас и кое не е добро за нас. Защото емоционално психологическия провал изглежда като източник на проблеми за останалите, но щетите, които нанася на преносителя са не по-малко важни. Защото той става неспособен да функционира адекватно в един или в много аспекти на битието си. Той започва да залага повече на илюзиите, представите, които си е изградил за света като готови препозиции и спира да поставя на обсъждане сас себе си новопристигащите информации. Тоест достига нивото си на некомпетентност. Една жива система трябва да е априрори отворена и в огромна степен скептична както към собствените си разбирания така и към чуждите. 


За връзката между биологията и нашата психика, Хелиана Стоичкова

Дори днес Дарвин среща огромна съпротива сред хората вторачени във фалшивото чувство, че превъзхождат до такава степен маймуните, че няма как да са свързани по какъвто и да било начин с тях. Но истината е, че съвременните изследвания в областта на биологията, антропологията и психологията показват, че не само нашето поведение и психика се предопределят от механизми, които се задвижват от биологичните ни данни и потребности, но че животните и в огромна степен бозайниците функционират по същият начин. Просто капацитета на мозъка, който ние сме отключили е по-голям от капацитета, който те са отключили. В този смисъл не става въпрос за това, че хората са произлезли от маймуните, а за това, че хората и маймуните имат общ прародител, чието развитие на различните места е поело и в различни посоки. Модерното разбиране за Дарвин и неговите сътрудници е фалшиво и тенденциозно омаловажавано и поругавано. Всичко казано от тях е в основата и е в модела на развитие на науките. Едни поставят хипотези и прилагат аргументи, други откриват или не откриват доказателствата. А модерната наука е пълна не с аргументи, но с данни. Това вече е различно и всеки, който махва с ръка към труда на Дарвин за еволюцията рискува да остане в зоната едно ретроградно поприще.

Защо теория за еволюцията е толкова скандална и защо модерният свят изпитва такава съпротива да приеме концепции от такъв вид. На първо място модерният свят е белязан от маркерите на една масова подмяна на съдържанието, която има предназначението да изгради начин на мислене лесно подвластен на внушения. Защото внушенията се базират на склонноста ни да се поддаваме на емоционално поднесени конструкти. Не е никак случайно, че Хюм съсредоточава толкова много вниманието си над емоционалното развитие на човека. На практика той казва, че развиването на емоционалната зрялост е не по-малко важна от развиването на интелекта. Защото без нея индивида няма стабилна и здравословна основа, върху която да строи социално приемливия си образ и да модерира ценностната си система според общоприетия морал. В крайна сметка морала се състои от приемането на норми свързани с едно социално приемливо поведение, което е здравословно в смисъла на взаимна изгодност и добросъвестност. Морала предхожда и сложните общества и религиите. Той съществува в социални животински общества, в които концепциите за религия и господ не съществуват. Ето защо емоционалната зрялост е нещо важно точно толкова колкото и интелекта. Когато индивидите растат в среда на дисбаланс и отсъствие на ясна концепция за това кое до каква степен е истина, кое до каква степен е добро и кое е полезно - тогава идват на власт внушенията, хипотезите, предубежденията и догматичните концепции за света, които не е задължително да имат нещо общо със здравия разум и реалността.

Какви са мотивите за нарушаването на дисбаланса в масовото функциониране на социалните единици може да бъде дискутирано до безкрай, но както и в природата така и в живота на хората причините обикновено са икономически. И ако в природата съглашенията се базират на взаимния интерес то в човешкото общество по изкуствен начин взаимния интерес е априори нарушен и поради тази причина при хората се появяват сложно структурирани и разбирания и системи на функциониране предефиниращи какъв ще бъде взаимния интерес. В природата при приматите, нашите далечни братовчеди, взаимодействието между две маймуни делящи храна или борещи се да добият храна е регламентирано от личния интерес в съответствие с чувството за съчувствие и съпричастност. Аз ще ти помогна и по-нататъка ти ще ми помогнеш. Реално това са основите на морала и той е видим с просто око. При хората този естествен морал е изкуствено модифициран и комбиниран с начини на функциониране на други видове социални структури като тези на едрите хищници. Ти ще получиш колкото аз кажа. Това е мястото, в което при хората се получават най-големи фрактури в разбирането за морала, защото те са изначално несправедливи за едни и изцяло в полза за други. Поддържа се структура със стаден характер, но се управлява по други правила.

В този смисъл нашата еволюция като вид не е чак толкова далече от другите животни, защото те показват в огромен брой случаи завидна емоционална зрялост, която ние тенденциозно не развиваме. И това няма отношение към сложността на живота, а до изместването на съдържание и подмяната на съдържание и смисъли в нашите общества, което се прави изкуствено. Не означава, разбира се, и че сме същите като тях, животните. Все пак отключването на по-големи части от церебралния капацитет води до определени разлики като например осъзнаването на света и разбирането за него. Но ето изследвания като Хомо Луденс на Хьойзингха остават в миналото. Човека не е единственият играещ биологичен вид и това НЕ е причината за неговата по-голяма крачка напред в еволюцията. За мен и до сега остава абсолютна тайна защо "Играещият човек" все още се преподава. Това е същото като пълната ми неяснота какво в разбиранията и хипотезите и аргументите на Дарвин е толкова смущаващо. Те са една стъпка напред в разбирането ни за света. Те не са диагноза за някакъв биологичен или интелектуален провал. За мен е абсолютна тайна и до днес защо концепцията за мислещият човек винаги стига до старите лайтмотиви, че  "човек е мярката за всички неща" на Протагор при положение, че ние отдавна знаем, че не сме нито мярка, нито достатъчно обективни наблюдатели. За мен е неясно и до днес защо когато се възпитават вкусовете за красиво и грозно не се възпитава и разбирането, че тази оценка е резултат от субективната нагласа на индивидите. Не е нормално лесно сводими концепции да стоят като тъмна зона. И не е нормално в 21 век толкова базисни концепции като равнопоставеност и неравноправност да не са изяснени. Те са ясни, защо все още стоят зад прикритието на социално прилежни философии за развитието на обществата. Хората не са равни нито като потенциал нито като капацитет. Хората живеят в среда на амбивалентност и единственото, което ги оеднаквява и изравнява е тяхното общоприето разбиране за базисен морал. А той е първичен. И тук не говорим за смисъла, в който Платон го разглежда като категория над другите категории базираща се на концепцията за доброто като една универсална категория. Първичния човешки морал е свързан основно с инстинкта за самосъхранение в неговите две основни проявления. Дори само въз основа на това базисния морал става ясен. И не е необходимо да се крием зад фразата "човека е мярка за всички неща", защото не става въпрос за всички неща, а само за базисните касаещи неговият инстинкт за самосъхранение от гледна точка на икономиката на биологията му. За останалите неща човека не е мяра, защото те са му външно наложени. Той може да изгражда илюзии, че е мяра или, че мери нещо, но тези илюзии са също толкова хлъзгави колкото и усещането му за свобода, което се свежда единствено до правото да участва или да не участва в тази система от илюзии. Защото правото му на екзистенц минимум също не е негово и няма нищо общо със свободите му.

Дълго време е считано, че по-възрастните елени излизат по-напред при среща с хищници жертвайки се за да спасят по-младите. Изглежда това е достатъчно далече от истината, защото стадото само ги избутва там отпред и те не се жертват, но биват пожертвани. Това е механизъма на природата. Старите да поемат удара за да оцелеят по-младите. Тази норма изглежда на пръв поглед неморална, но ако се замислим дори при нас хората е останало правилото ако трябва да избираме ще изберем детето. Това е биологичен механизъм и той е естествен. Противоестествено би било да направим обратното.  Морала изглежда платформа за много сложни анализи, но в същината си е биологично предопределен от икономическата полза във взаимодействието ни с останалите представители на обществената структура. Ако ми помогнеш ще ти помогна. Не ми вреди и аз няма да го правя. Така при нормални обстоятелства ще има за всички, в ненормални обстоятелства градацията тръгва от по-възрастните към по-младите. От по-слабите към по-силните. Защото ние сме животни преди да сме интерпретиращи субекти.

Съдържание Емили и непослушният Пухчо

 

Съдържание:



Приказка за Емили и непослушният Пухчо

Приказка на плъха за гълъба художник

Приказка на петела за коня и магарето

Приказка на кучето за калинката актриса

Приказка на кучето за паяка и телевизора

Приказка на кучето за обиденото дете

Приказка на тигъра за маймуните

Приказка за кончето