Една дума, Хелиана Стоичкова



Три мънички букви само в една дума
три слаби колони завързани с връв
като пъпна в живота заплетена струна
да свиря на която съм вечно готов.

Три клечки кибрит готови да пламнат
и в пепел да рухнат пред очи ми са те.
прикрити зад някоя полза измамна
подривните сили заплашват ги все.

Потънат ли в мрачно запрещение мечтите
за свята безкористна обич, чист свят...
удавен насред вълни от лъжите
сред болка и горест очи ще заспят

И в утро прокобно, насред нищета
кал мръсна, душа гола, сред мъртви тела
оскубан, измъчен, едва жив, изморен
нейде в окопите ще осъмнеш смразен.

Тогава ще се молиш и ще проклинаш 
отчаян, загубил житейски ориентир
сред смърт, окаяние, срамно ще молиш,
с една дума на устни и тя ще е "мир"...

Дела, Хелиана Стоичкова


Достойнство не се гради плюейки по всичко,
нито чест, нито собствен смисъл на света.
Достатъчно е нещо истинско, дори мъничко
да подобриш, да създадеш добро с това.

Да кажеш мила дума, уважителна и чиста
от задни мисли, похот, корист, суета.
Не е тъй страшно и не струва нищо
да бъдеш стойностен през доблестни дела.

Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя

Шокиращи и безумни някои неща, които се говорят в пространството са обикновена димна завеса. Параван, зад който да бъдат прикрити по-големи теми - неща, за които никой не иска да се говори. Не искат да сте грамотни по тези теми и най-вече не искат да задавате особено много въпроси. И затова се предъвква и недоизяснява от кого какво зависи. Затова се предъвква какъв ефект имат едни или други действия. Това не означава, че ние не трябва да роптаем и да коментираме глупостите, с които ни заливат. Напротив. Трябва, защото ако не го правим ще вземат да решат, че тези идеи адски много ни харесват и ще ни дадат още от тях. Още от същото. Но в дълбочината на нещата винаги стои едно и също нещо, старата добре позната игра на богатите срещу бедните и хипотезата, че всичко, което се прави и всичко което съществува е за да отдели едните от другите. Имащите от нямащите. Когато идват кризите ние постоянно питаме - нима те, силните, нямат инструментариума да направят така, че пазара да бъде балансиран. Така, че развитието да върви плавно? Не могат да вземат съответните законодателни и концептуални решения, които да доведат нещата до спокойствие и потенция за общо балансирано развитие? Разбира се, че могат. Но не искат, защото тогава пропорционално капитала независимо дали той е в дебит или в кредит ще се акумулира прекомерно бързо в ръцете на онези жалки 90% хора. Ще се появят инициативи, ще се развие динамика на търгуването и производството, които може да издигнат случайници на сцената. А ние знаем, че никой не обича случайниците. Ние знаем, че никой случаен не попада на правилното място в правилното време ако не е избран за това. Ако не обслужва някакъв правилен интерес. На практика най-забраняваните книги по света не са книгите за религия. Кой го интересуват такива неща. Едни от най-забраняваните книги са книги, които описват и обясняват принципите на функциониране на монетарните системи, принципите на икономиката и общи модели на функциониране на пазарите и обществата. Защо ли е така? 

И докато ние се възмужаваме, с право, от поредната глупост която са ни пласирали те работят. Не са спирали. И те никога не губят. Слушам материал, в който Марк Блайт хвърля малко светлина над определи икономически процеси през последните няколко години. Да, очевидна е пропастта, която се е образувала между нашият малък опит да сме в крачка със събитията и реалното измерение на нещата. Би трябвало повечето хора да са грамотни по теми свързани с техните пари и личните им ресурси. Но вместо това сме получили система, в която една от най-ключовите фрази и най-запомняемите е например "никой не може да ти каже дали пазара ще тръгне нагоре, надолу, наляво или надясно." Мисля, че Уорън Бъфет го каза. Наистина ли? Наистина ли никой не може да го каже? Нвито един? 

И за да сме сигурни, че никой не може и няма да може да разбере какви са реалните процеси ние обличаме дискурса във вълна от технически похвати, достъпни през масовостта на съвременния информационен поток. Колко е лесно днес правилното послание да стигне до провилният адресат.  Спомням си една фраза, която цитирах в една моя разработка за манипулациията в медиита. Това е квинтесенция на света днес. 

  "Всеки ден оттук минават хиляди послания. Само някои от тях се открояват, внушават идеи, предизвикват реакция, подтикват към действие. Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя." 

Винаги ми е харесвало колко изчистено и добре звучи една фраза взета от произволна рекламна платформа. Между другото, така и така поглеждаме назад ето някои от техниките за манипулация, които коментирахме преди 20 години. 

                   тактика на премълчаването
                   тактика на общия лаф
                   тактика на игра с времето
                   тактика на раздробяването
                   тактика на заливането
                   тактика на димната завеса
                   тактика на ехото
                   тактика на голямата лъжа
                   тактика на преобръщане с главата надолу
    
Можем тук да добавим пирамидата на Маслоу, спокойно можем да добавим ефекта Мандела, който е ключов за успешното функциониране на останалите. Можем да добавим много интересни и скандализиращо ефективни неща. И питането е когато ние знаем за съществуването на тези неща как е възможно да продължаваме да гледаме сериалите по телевизията, дълбоко упойващи и безкрайни. Как е възможно да прихващаме всяко ново и модерно като изключително значимо и важно. Защо се оставяме на този поток с фрази като "убивам още малко време". Ако убиваш времето то ще те накаже. Не си ли чел Алиса в странта ана чудесата, тази прекрасна книга? "Ние убивахме времето и сега времето ни наказва. Винаги е 6 и винаги е време за чай. И ние винаги сме на тази маса и винаги пием чай." Лудият Шапкар. Безспорно една от най-добрите приказки някога писани. Особено поантата в края на приказката като най-съществена. И за да ви дам идея колко е добра ще споделя, че има държави, в които тя е забранена. 

И така малко по малко възрастният индивид стига до идеята, че единствените неща, които има смисъл да учи не са скрити, не са тайна, но винаги ще бъдат държани встрани от основния поток. И общия поток информационен е може би единственото блато, в което човек не може да си позволи да изпусне твърде много енергия. Защото там е пълно с програмирано съдържание. И както знаем програмираното съдържание се създава с определени цели. Не е толкова трудно да се види, не е толкова трудно да се каже, не е никак трудно да се осмисли. 

Неща, които са критично важни за пълноценно разбиране пред съвремения човек това са: икономика, устройство на държават, право, пазари, банки, техники за манипулация, история, пренаписаната история, собствената идентичност, фолклор и традиции, важността на родовата връзка.  - Това е една малка част от важните неща, които ги няма в сериалите, молекулярното готвене и менталната аритметика. 

Българите насекоми ядат, когато цъфтят налъмите, Хелиана Стоичкова

Толкова е гнусна темата с яденето на насекоми, че човек може да превърти лентата назад и да си спомни как преди няколко години беше атракцион да гледаме записи и видея от източните части на Азия, където хората наистина имат практика да ядат насекоми. Да, беше атракция да го гледаме, защото за нас това беше един атракцион, една причудливост. Сигурна съм, че по света има хора, които пият отрова всяка сутрин за да се чувстват безсмъртни. Сигурна съм, че до днес има хора, които си пилят зъбите с пили и си правят огромни дупки по тялото. Но това не сме ние. В един от учебниците ми по антропология са описани всевъзможни такива разнообразни културни черти, но ние не ги възприемаме като повече от живота на другите. Не ги съдим, но не желаем да практикуваме техните обичаи. Точно толкова е просто. Има места, където ядат зародишиге на птиците и така нататъка. Един много интересн аргумент чух напоследък в защита на насекомите и той беше, че ние приемаме да ядем скариди, тогава защо се опъваме на ларвите? Ами да, ядем скариди, защото първо имат определен специфичен вкус, който сме приели, че харесваме и второ защото в тях има месо. А в буболечките не е точно месо, нали. Или предпочитате кюфтета от червеи. Предпочитате ли кайма от ларви. Не е никак случайно, че ние българите изпитваме известна погнуса от от звученето на тези думи. Ние имаме прекрасни сирена, млечни продукти, госби, дори постни гозби и не сме имали потребност да стигаме до това да ядем червеи. Толкова много треви са ядливи, че пред перспективата да лапам буболечки винаги ще предпочета една супа с коприва. Странно как дедите ни са избрали друг набор от хранителни продукти. И бяха огромна част от тях столетници. Да сготвиш охлюви може, но не е всекидневно занимание. Който е варил охлюви знае. Да сготвиш жабешки бутчета може, но не е всекидневна храна. И изведнъж някой ни казва, че не само, че всички сложносъставни продукти са пълни с насекоми, но това трябва да бъде възприето като основна храна за да пазим природата и екосистемата. Щото иначе...

И ето Киро Скалата излиза и ви разказва за нещата, които причиняват гъбите на насекомите и ще ви обърне внимание на много тънки и грозни детайли. А аз ще добавя към неговите думи. Има едно охлювче, което обитава големите джунгли и долу във влагата се чувства прекрасно. Но когато спорите на определена гъба се настанят върху тялото му те проникват до нервните му окончания и му казват да започне да се изкачва нагоре по дърветата докато не го качат най-отгоре на дървото. Там охлювчето умира от липсата на влата и прекомерното слънце. Гъбата го изяжда и изхвърля нов мицел в търсене на нови жертви. Аз може да пиша романи за войната на гъбите и да облека всичко това в литература, но истината е, че хората ви предлагат съвсем реални документи и съвсем реални факти, които трябва да повишат вашата бдителност. Ако можете да проследите линка гледайте това кратко и дразнещо сетивата видео.

Обърнете също така внимание на това. Човешкото тяло наистина е някаква форма на сдружение на клетъчни федерации. На вас ви се ядат домати не защото мозъкът ви е установил потребност от тези вещества, а защото някоя колония бактерии, особено в стомаха, е направила искане за тези вещества и мозъка се старае да угоди на всички и да ги осигури. Представете си, че тази колония стане домакин на мицел, който има други цели. Само си го представете.

Когато започнаха да ни говорят, че нашата мусака е вредна за околната среда ние се смяхме. И винаги, когато излязат с гръмки твърдения от такъв тип ние се смеем. Ние се смеем, но шоколадите са пълни с определен вид съставки и ние така или иначе ги ядем. Смеем се на глупостите за ядене на човешко месо, фрустрирани сме даже, но истината е, че след като го говорят те просто опипват до къде стига нашата търпимост. Предлагат ни да ядем храна с вкус на човешко месо и когато откажем предлагат ни червеи - далеч по-безобидно, нали?! Някакви там ларви смляни за оцветител на кетчупа и соса барбекю. Моята баба и без сос барбекю живя до 94 и ако не беше кромидената истерия сигурно щеше да мине 100. И както тя обичаше да казва "Айде, много благодарим. Ама не, благодаря."

Гръм и мълнии! Близо ли сме до дъното?, Хелиана Стоичкова

Махнаха Ну Погоди уж заради цигарката, но всъщност защото не искаха децата да се докосват до нищо друго освен до техните продукти. Днес сме свидетели на абсолютна гавра както с децата, така и възрастните, защото това извращение нито е храна, нито мястото му е в магазините. Ако бяхме част от един нормален свят това сега щеше да е повод за грандиозен скандал и щеше да бъде класифицирано точно по начина по който трябва да бъде класифицирано, а именно перверзия. Защото това е една обикновена перверзия и тя е толкова просташка, че ако човек трябва да напише точно какво мисли по въпроса трябва да използва богатите дебри на сръбския поздравителен език. За чий чеп ще му е на един нормален човек да пълни гушата на някой търговец, който ще падне толкова ниско и ще сложи тези продукти на рафтовете на магазина си. Честно признавам, че видя ли тези неща някъде, кракът ми повече няма да стъпи там. Точно както направих с всички търговски обекти, които се бяха опитали да бъдат прекомерно педантични преди година и половина и стигнаха до гонене на клиентите си. И ние много добре знаехме, че ги грози глоба и въпреки това отсякохме. Щом си толкова старателен ще се оправиш и без мен. И ето, днес причината да са педантични я няма, но магазините им остават непосетени. Същото ще се случи и с тези, които поставят това на рафтовете си. Тази изгъзица няма място на пазара и е хубаво онези, които го намират за забавно да си дадат сметка, че равнозначно би било да се пусне салам с аромат на Х, хляб с аромат на лайна, сирене с аромат на... Поправям се. Това отдавна е на пазара, но поне са го кръстили културно.  

Перверзиите никога не трябва да бъдат афиширани, налагани, разпространявани широко и още по-малко да бъдат на свободен достъп. Аз не спирам да говоря, че не е нормално 10 - 13 годишни деца да гледат софт еротика и порно манга представена като красиви картинки. Да, те са красиво нарисувани, но са все така еротика. И тази еротика е предназначена не за 13 годишни момиченца, а за батковците. И няма сила, която да ме убеди, че едно дете, което се срамува да говори за секс и още не е готово и узряло да осмисли темата по нормален начин може да им достъп до еротични картинки и да им се възхищава все едно са скулптури на Микеланджело. Но същите тези деца да не знаят кой е тоя дебил Микеланджело и какво общо има той с изкуството. Така, че по наклонената плоскост освен купища олигофрения, несилие, смърт и еротика сега виждаме откровени перверзии. Не ме разбирайте погрешно, не съм чак толкова задръстена, но има една граница на приличието, която не трябва да бъде преминавана защото резултатът ще хвърли всичко и всички в транс. Един масово оргиен, садо мазо, хипер куул, модерен и първичен транс. Защото имаме приятели, които са поживяли на някои места по света и само садо мазо им е в устата. Как пък нещо друго не видяха, как пък нещо друго не прихванаха, а точно това. Отново не ме разбирайте погрешно. Но това са лични неща и те не могат и те не трябва да бъдат допускани вътре в общия културен фон. Онова, което со кратце наричаме култура. Онова, което ви прави хората, които сте. Няма нищо красиво в това, няма нищо пикантно. Това е обикновена спекулация с една щикотлива тема и не е направено само с цел печалба. Бъдете сигурни. Това са социални експерименти и социални проекти, които се разработват търпеливо и упорито. И трябва да бъдат отрязвани още в зародиш. Погнусата не е от темата, а от начина, по който е представена и всеки възрастен с малко разум в главата ще го разбере. Ние не сме някакви монахини, бабите ни идват от семейства с по 13 деца. Как пък са оцеляли през вековете без чипс с вкус на Х и В?!

Няма друг начин да бъде определено това течение на обезкостяване на интегритета както на жената така и на мъжа. Какво е един мъж ако не вкус на Х?! Така ли е?! Какво е един мъж ако не една тояга намазана с чипс?! Хайде да погледнем малко директно на нещата. И какво е една жена ако не парче месо с определен мирис?! Кой и как е позволил тази деградираща и деноминища символика да бъде пласирана по този начин? Някога намирахме за просташки повечето квалификации от такъв характер. Те са просташки. И изведнъж идва някой и ви ги пласира като храна?! В интимните си отношения с другия пол ние можем да си говорим каквито искаме глупости, но кога е било прието тези неща да бъдат афиширани? Кога? 

Мъжът не е един обикновен член. Мъжът е човешко същество, което има интегритет, достойноство, своя лична харизма. Обикновено излъчва сигурност, сила и увереност. Мъжете са основни защитници на семейството и като най-силни физически в него са натоварени и с най-голяма отговорност. Мъжете са изключително социално адаптивни и намират начини да се позиционират така в обществото, че да осигурят на себе си и на онези, които обичат не само препитание, но и психологическа увереност и воля. Мъжете са изключително важни като модел на поведение за децата, защото без този стабилен модел често се появяват аномалии в развитието на подрастващите. Мъжът създава предпоставка за зрели отношения, мъжът е онзи, който има истински контрол отвръщайки на доброто с добро на лошото подобаващо. Мъжът създава основата за семейното огнище, където жената да му се довери и гради заедно с него. Тук не става въпрос за пари, става въпрос за отговорност и уважение. Мъжът хваща сопата в ръце, ако се появи враг. Мъжът учи синовете как да бъдат достойни мъже. Мъжът трябва да вдъхва доверие.  И изведнъж чипс с вкус на Х. 

Нека дамите не се чувстват пренебрегнати. За тях мога да кажа два пъти повече положителни неща.