Радой Ралин тогава ми каза - "Подарявам ти този мил спомен от скъпият ми приятел Атанас Далчев, защото само ти го заслужаваш."
И я надписа. Защото както каза Радой - "Далчев написа, че залеза е АЛЕН КАТО ДОМАТ."
По-късно на няколко места в разказите съм поставяла ЗАЛЕЗ АЛЕН КАТО ДОМАТ като поклон и препратка и към двамата писатели.
"На Радой Ралин с обич, с признателност, с възхищение. 1969 А. Далчев"
и под него:
"На Хелиана, единствената, която заслужава да й подаря скъпият ми спомен от Атанас Далчев. 2002 София Ралин"
В разговорите ни Радой ми каза, че според него е необходимо още малко време за да се оформи писателя в мен. Сега го разбирам напълно. Тогава чувах нещата, които казва за книгата ми "Абсурдите на Гана По" и не можех да повярвам, че му харесва и, че ми казва, че от мен ще стане писател. Радвах се, че му е приятно да говорим за литература. И ми беше приятно, че намира мисленето ми за разчупено. И един ден ме заведе в една сладкарница да изядем по една торта и ми подари тази уникална книга, за което съм му безкрайно благодарна.
Залез ален като домат. Такъв е.
"На Радой Ралин с обич, с признателност, с възхищение. 1969 А. Далчев"
и под него:
"На Хелиана, единствената, която заслужава да й подаря скъпият ми спомен от Атанас Далчев. 2002 София Ралин"
В разговорите ни Радой ми каза, че според него е необходимо още малко време за да се оформи писателя в мен. Сега го разбирам напълно. Тогава чувах нещата, които казва за книгата ми "Абсурдите на Гана По" и не можех да повярвам, че му харесва и, че ми казва, че от мен ще стане писател. Радвах се, че му е приятно да говорим за литература. И ми беше приятно, че намира мисленето ми за разчупено. И един ден ме заведе в една сладкарница да изядем по една торта и ми подари тази уникална книга, за което съм му безкрайно благодарна.
Залез ален като домат. Такъв е.
