Ти държа дланите ми в ръце и ми говори часове колко ме обичаш. Хората
пишат поезия за такива мигове. Те отшумяват във вечността тайни и
прикрити. Носим ги във вътрешния си джоб като малко съкровище и не
казваме на никой за тях. Ти написа поема, разказа история. Отворих устни
за да ти отговоря, а ти ме спря.
- Мълчи. Не казвай нищо. Само слушай...