От другата страна, разказ Хелиана Стоичкова

Надя чу леко тропване и отвори очи. Погледна полилея и като й се видя различен отне й момент за да си спомни, че са на гости в свои приятели, след като заедно празнуваха рожденият ден на Мишето. Трак. Чу се ново потропване. Тя се надигна в леглото и видя Ники да стои пред една от вратите на гардероба и да наднича вътре. Той затвори вратата и отвори следващата като пак застина пред нея. После следващата. Колко врати имаше този гардероб? Той ги отваряше една след друга и там в тъмното Надя съвсем не разбираше какво търси. Никога досега не го бе виждала в чужд дом да отваря чекмеджета, гардероби и да наднича в нещата на хората. Какво му става?

- Ники? Какво правиш там?

- Наде! – обърна се той, а лицето му изразяваше дълбока почуда. – Търся вратата...

- Как търсиш вратата? Това е гардероба.

- Да. Всички врати в тая стая имат дрехи вътре. Трябва да изляза.

- Чакай малко. – Тя стана и като облече роклята си се приближи до него в тъмното, а той започна да показва врата след врата като ги отваряше. Наистина какъв беше тоя гардероб. – Дай да видя. Алкохола малко ти е замаял главата. Сега ще ти отворя.

                Надя вървеше до него и наистина врата след врата отваряха и вътре дрехи, рокли, ризи, одеала. Врата след врата, врата до врата. Той се обърна към нея.

- Не мога да се стискам повече. Дай ваза някаква.

- Бе каква ваза, чакай малко. И мене ме обърка. – Тя започна да отваря и сама на свой ред заоглежда врата по врата дрехите. – Намери ключа за лампата.

- Аз не мога да намеря вратата за излизане ти ме караш да ти търся ключа за лампата. – Ники започна да отваря вратите, които Надя затваряше.

- Спри се, човек, обърка ме съвсем. Как не можеш да намериш вратата? Ето врата. – Тя се зарадва, защото й се стори, че вече е на правилната и като отвори вътре... Завивки и чаршафи. – Дай светлина някаква. Така не мога и аз да я намеря!

- Наде, не мога повече. Знаеш ли от кога отварям врати, моля ти се, Наденце, намери вратата.

                Тя започна трескаво да ги отваря една след друга и хоп внезапно коридор.

- Ето я, тичай бързо.

                Той претича край нея и от коридора на двора, и най-накрая блаженство. Като излезна от тоалетната тя го чакаше отвън.

- Въй, почти ме стресна! Облякла си си роклята на обратно!

                Надя огледа роклята си и видя, че подплънките на раменете й стърчат нагоре по много особен начин. Наистина беше наобратно. Тя попипа косата си, която също беше щръкнала и като се подпря на рамото му засмя се от сърце.

- Сигурно съм и чорлава. Поне намерихме вратата.

                Двамата се смяха толкова много, че им отне време да се успокоят за да се върнат в къщата и изпушиха по цигара под една джанка.

- Хайде да лягаме. – Тя отвори вратата на входа и пред тях се откри широко предверие обилно осветено, което нямаше нищо общо с коридора, от който излезнаха. – Чакай, Чакай. Нещо обърках. Друга трябва да е вратата.

- Как, бе, да сме обиколили къщата? От тука излезнахме.

                И те тръгнаха около къщата и като видяха друга врата засмяха се пак. Чак толкова да е късно, чак толкова да са се объркали? Той отвори вратата и зад нея откриха килер.

- И тази не е. Какво направихме ние с тебе... – Завайка се той като продължи да обикаля къщата. – Пък не е толкова голяма тая къща. Аз ли нещо...

- Не можем да излезнем, не можем да влезнем... И ние с тебе сме едни!

                Те обиколиха цялата къща и хоп пак врата. Ники я отвори и като видяха коридора, от който излезнаха двамата се посмяха още малко и влезнаха вътре. Намериха тихо стаята за да не събудят приятелите си и като се мушнаха под завивките започна луд кикот, който продължи необичайно дълго.

- Ники, жадна съм. Хайде днеси една чаша вода.

- Отивам. – Той стана и като се наметна с ризата си стигна до вратата – От тия врати целия алкохол стана на пух и прах. Поне я научихме къде е.  – Отвори я и застина.

                Пред него се откри широко помещение. През малките прозорци в дъното му се стори, че видя автомобил, гуми до стената, етажерки с буркани. Той се обърна към нея и като затвори вратата я изгледа същисан.

- Какво съм изпил?

- Пихме по няколко ракии. Я се върни при мене. Остави водата. Не съм толкова жадна.

                Той посегна към дръжката и сложи ръка на нея без да отваря.

- Да изчакаме да изтрезнея? А? – и като се върна в леглото легна до нея и се зави.

- Не, - стана Надя – сега на мен ми се ходи до тоалетната.

                Тя стигна до вратата, отвори я, излезна и след няколко мига се върна. Затвори я много внимателно, мушна се мълчаливо под завивките и се загледа в полилея като сбърчи недоумяващо вежди. Постоя така малко и го погледна с очи пълни с въпроси. Двамата се гледаха така известно време и като се засмяха тя хвана ръката му и се сгуши в него. Няма никакво значение къде бяха. Важното е, че са заедно.

Този разказ е част от книгата "Леко съм мъртъв" - можете да купите от тук.