Днес разсъждавам по друг начин. Не само бъдещето не е отдалечено от нас, но ние живеем в епоха, в която особено активно то влияе и на начина ни на мислене и на всеки аспект от битието ни със силата и с тежестта, с която влияе и миналото. В този смисъл литературата не е просто отговорна към времето, не е просто отражение на времето, в което се пише. Тя се развива заедно с него, тя може и следва да служи като тригер на осъзнаване, като средство за назоваване на някои проблеми и ефекти добити в развитието ни. Тя следва да бъде негова патерица на всяка стъпка.
Реално различните автори дават на времето си и погледа и мирогледа и снимката. Всеки своите собствени, а четящият може да си избере онези отправни точки и онези снимки, които му импонират най-много. Които намира за най-верни. Или най-полезни. Той може да ги използва за да разтуши или като повод за размисъл. И винаги ще ги съпоставя с дискурса, в който е потопен.
Времето. То е единствената най-ясна мерна единица за измерване на съществуването ни. И когато виждаме как минало, настояще и бъдеще се преплитат всеки ден не можем да не признаем, че това е безспорно труден, но и много вълнуващ етап от нашият път.
Хелиана Стоичкова