Съжалението по загубеното време е клин, който може да отвори толкова голяма бездна, че да промени дори ценностната система.
Пропуснатите възможности са избор на идентичността - строго пазеща се от атаки към слабостите, които сама вижда в себе си.
Човек, който е осъзнал интелекгуалното надмощие на друг индивид, ще направи всичко възможно или да го имитира или да го принизява. Най-често двете едновремено.
Ако познаваме себе си и възможностите си наистина добре винаги ще намираме основание да се осъвършенстваме.
Идентичността се изгражда с времето и всеки, който ни приписва неговите представи за това кои сме я обърква.
Да преодоляваш постоянно представите на други индивиди за това кой си и какъв си е пълна загуба на време. Такива хора трябва да бъдат ампутирани.
Не можем да спрем никого от това да говори кои сме. Но можем да не му вярваме.
Обикновено на личността на човека посягат хора с объркана идентичност. Те не могат да приемат кои са и затова държат да анализират другите.
Който те обезценява пред свидетели обезценява всъщност себе си.
Дай на един човек една добра и една лоша информация за себе си и гледай по реакцията на другите кое ще разкаже. Така той пише оценка на себе си не на теб.