Действието се развива в едно неопределено бъдеще, в което щата е въвел разпоредба всеки, който влиза в пенсионна възраст да се яви в районната му морга за евтаназиране. И хората, колкото и да са несъгласни с този указ спазват закона и се явяват в моргите за да бъдат убити. Никой сред тях не иска да умре и дори самите длъжностни лица в моргите - било лекари, било патоанатоми не изпитват удоволствие от това. Всеки по неговите причини.
Но в 4 районна морга длъжностното лице е еткровен садист с двойнствена природа. Той не просто предпочита компанията на мъртъвци. На него му доставя удоволствие да вижда как живота си отива. Винаги е имало хора като него и винаги ще има. Те само чакат системата да им даде възможност да се развихрят. "Накажи го, съживи човека.", каза ми Таня и така се появи третият разказ от поредицата. Защото справедливостта в крайна сметка трябва да тържествува. Защото изкуството може да изгради една реалност, в която да демонстрира и слабостите на системата и силата на хората.