Винаги съм била много разочарована, че философията и трудовете на мислителите се занимават толкова активно с темата за религията. Още по-лошо дори някъде да се е появила оригинална идея или концепция авторът под принудата на дискурса, в който е вписан започва да пречупва и преобразява цялата си концепция за да се впише в рамките на религиозната догма. Може би с фината надежда, че хората ще отсеят онова най-важното, но жертвайки огромният потенциал на труда си и мисълта си.
Да похарчиш години от живота си за да се занимаваш с доказването на чужди тези винаги е било и винаги ще бъде пързалка. Независимо колко голям е ума, който сяда на нея. Защото ето, че дойдоха времена, в които е много по-трудно да докажеш, че земята е плоска, отколкото, че е кръгла. Ето, че дойдоха времена, в които може спокойно да се говори за фалша и неистината в религиозните концепции. Без това да води до преплитане на съдържание, прикриване на съдържание зад друго съдържание и изграждане на дискурс, който трябва да бъде вписан в нещо.
Ние най-накрая можем свободно и спокойно да кажем кое ни се струва нереално или изкуствено привнесено в живота ни. Но някой ще каже това много отдавна е така. Все още на някои места по света не е допустимо човек да казва какво мисли. От страх, че ще бъде низвергнат или по-лошо. Смисъла на това, че сме човешки същества не се изчерпва до способността ни да научаваме и повтаряме концепциите на другите. Да ги познаваме можем, но можем и да не бъдем съгласни.
Не е толкова драматично да приемеш основната си същност без подпорите на залъжителна философска концепция. Тя няма нищо общо с морала на нивото на нашето битуване и самоосъзнаване. Тя има стойност за определени хора по определени начини и като всяка друга философска концепция трябва да бъде анализирана, доказвана и отхвърляна на нивата, на които се проваля. В това няма нищо страшно.
Тя не е основа на морала, тя взаимства от него определени стойности на определени нива. Морала се изгражда на базата на концепции свързани със съществуването ни като социални животни и е съобразен с една общоприета нравственост. Един религиозен човек не убива не защото е вярващ, а защото не желае да убива. Той може да ви каже, че неговата религия не му го позволява, но истината е, че дълбоко вкоренената му същност изградена от терминални и инструментални ценности е това, което би го спряло. Не само, ние живеем в рамките на правови държави, където евентуална корекция на корумпиран морал може да бъде нанесена. Или иначе казано не убиваш, защото ще бъдеш заловен и таксуван с време от живота си за това действие.
Хората не стават добри. Болшинството от хората са добри по природа. Те не искат повече от това, което е по честен път добито и лично тяхно. Много по-малка е групата от хора, която нарушава установените приемливи граници в обществото. Просто тя е много по-активна.