Ето ги първите рисунки за приказката за Завистливия Щраус. Станаха динамични и добиха характера на детската приказка. Тя е пълна с образи, които объркват нещо и получават възможност да се поправят. Аз лично много я харесвам, защото обожавам птиците и много обичам да ги рисувам.
С молив беше нарисувана черновата, от която беше създадена картинката за книгата. И двете са много красиви, защото при молива има специфичен чар, който аз много харесвам. Но за да се запази стилистиката, започната от Луиза Хамел, рисунките са максимално близки до нейните. Аз съм влюбена в първата книга, която излезна от печат "Приказка за най-добрият приятел на човека". Децата са попитали за продължението и в момента го пиша. Да зарадваш децата е наистина голямо предизвикателство. Факт е, че се спряхме на черно бели рисунки за да получим много стилна и кокетна книга. Това я прави много артистична.
Ето я и крайната рисунка, която е създадена за книгата. Малкото щраусче забравило колко го е страх внезапно вижда красотата на небесната шир. Момент, който ще запомни през целия си живот и ще оцени стойността на перата на хвъркатите птици. Колко са им ценни крилете им и колко им е ценно това, че могат да летят.
Макар то само да има своите богатства долу на земята малкото щраусче има нужда да извърви пътя на своите приключения за да осъзнае, че всеки от нас има нещо, което обича, има нещо в повече, нещо в по-малко. И всеки от нас трябва да цени това, което е и което има без да завижда.