"Не ме интересува какво ще правиш - това детенце в историята трябва да оцелее. Съживи го. Върни го." Каза ми Татяна Миланова като пътеводна светлина, която огря продължението на историята. "Не може така" - допълни и аз изпълних желанието. Новият разказ, който се явява продължение на историята с влака е готов. И въпреки, че е по действителен случай, в който краят е фатален и за майката и за детето литературата може да си позволи да коригира хода на събитията. Тя не е история, тя е художествена измислица. И в нашата художествена измислица един мъж ще постави живота си в опастност за да се опита да спаси едно дете. Така трябва. Така е редно. Детето трябва да живее. Мъжът, ако трябва ще си отиде.
Защото без идеалите и ценностите си не струваме нищо.
Част от книгата "Заедно под Слънцето"