Баналното съобразяване с правилата и устоите проваля съществуването.
Има неща, които си струват един човешки живот.
Колко много сила се иска да намериш начин да скриеш от себе си това, което наистина мислиш.
Това, което ни убива е постоянното повторение на едно и също.
Няма по-голям ад от безцелното съществуване.
Има два пътя. Да знаеш и да не знаеш.
Няма никакво значение какъв е потенциала ти ако някой те държи затворен в клетка.
Или играеш или губиш.
Няма по-вдъхновяващо и въздействащо нещо от усещането, че си скъсал верига и си свободен.
Сякаш кръвта й се разля по небето и се разтвори във въздуха.
Човешкият живот никога не е имал стойност отвъд това, което можеш да вземеш от него.
Не можеш да спечелиш игра, в която едната страна постоянно променя правилата в своя полза.