Има места по света, където инициацията на възмъжаване - превръщането на момчето в мъж например - се осъществява чрез разрязване на фалоса по дължина. След този момент се приема, че това вече не е дете, но е завършен възрастен индивид готов да носи пълна отговорност за действията си. Ние днес наричаме от антропологична гледна точка такъв тип явления като естествено добити в хода на развитието на дадено общество традиции и ги обобщаваме под семплото определение култура.
Но когато говорим за култура и културологични особености трябва да приемем, че има такива, които са възникнали вътре в капсулирана общност в следствие на специфични вътрешноприсъщи на общността особености и предпоставки и такива, които са външно наложени. Трудно е да приемем като чиста монета едно такова разделение, защото при една по-голяма общност те отново идват отвътре - от сърцето на управлението й, но понеже размерите й са огромни вътре в тази огромна общност има микро общества и дори макро общества, на които един нов културен дискурс се явява чужд и неприсъщ. В такъв свят живеем в момента. Една общност въвеждайки някаква нова форма на дискурса или модификация налага тази модификация над общества, които я приемат трудно или искат да я отхвърлят напълно, защото за тях тя е неприемлива и чужда.
За това появяването на различните дискурси в романа "Общества на абсурда" и неговите продължения е интерпретация на това битие, в което над дадени общности се налага нов и непривичен за тях дискурс. Резултатът е интересен и през очите на хиперболата и метафората сюжета започва да се движи между успоредни реалности, които изглеждат дълбоко сбъркани, но всяка има своята вътрешна и неподправена логика.