Ние можем да разказваме всевъзможни сюжети демонстриращи човешките слабости, нищета и егоизъм. Можем да показваме края на човека отново и отново и истината е, че целта е единствена - никога не позволявайте да ви отнемат желанието да бъдете добри хора и никога не позволявайте да бъдете свидетели на отсъствието на нравственост и морал. Не ставайте безгласни свидетели на тормоз над други хора. Не ставайте съучастници каквито и да са вашите убеждения. Аз много харесвам нещо, което Оскар Уайлд е казал "Аз ще защитавам правото ти да се излагаш до последен дъх." Защото всеки има някакви позиции по различните въпроси и всеки мисли, че другите грешат. Но има една зона, в която всички трябва да сме единни и то е да защитаваме правото на останалите да бъдат, да бъдат щастливи и защитени.
Тази Коледа е напомняне, че колкото и да сме различни в разбиранията си по различни въпроси ние все пак сме хора и естественият ни стремеж да живеем заедно в една общност не се дефинира от сляпото спазване на някакви правила. То се дефинира от доброто ни желание да не си пречим и винаги когато можем да си помагаме. Това е базисния ни морал и винаги, когато изпитваме съмнение дали нещо е добро за всички хора трябва да хвърляме по един поглед натам. Това, което се случва добро ли е за всички хора и какъв ефект има над живота им? Щастливи ли сме, когато сме толкова разединени и кой е отговорен за това?
Затова в дни, в които ни казват, че Коледата не е точно това, което си мислим. В дни, в които разбираме, че света не е вече това, което сме си мислили. И в дни в които всеки трябва да намери начин да се адаптира единственото, което не трябва да забравяме, е че човечността, гостоприемството, любовта, уважението - всички онези традиционни добродетели трябва да останат над всичко. Тогава и ние ще запазим онези части от себе си, които ни дават основание да гледаме малко по-отвисоко на проблемите. Малко по-сърцато на хората, малко по-уверено към бъдещето. Защото бъдещето не е фиксирано. Защото ние сме много повече от насъщния.