Назоваването на истината не ни доближава до свободата, защото тя не съществува в същинския си формат. Но самосъзнанието, че не лъжем дори само себе си е опора не само емоционално психическа, но и интелектуална. Достойното съществуване изисква да се отнасяме към себе си не щадящо, а доблестно. И ако ние свикнем да си затваряме очите пред определени несправедливости въобще това означава да свикнем и с приемането на несправедливости към самите нас. А това не е доблестно отношение към собствената личност. Затова назоваването на истини не носи свободи, но е едно по-отговорно поведение към инстинктите на организма за самосъхранение.
Но за какви истини говорим, когато ние не можем да стигнем до тях в амбивалентния ход на събитията. Един ще каже, че истината е друга. Друг ще каже, че е трета. И отговорът на въпроса е относително лесен на фона на усещането, че на практика няма как да му се отговори. Да, някой ще каже, че земята е плоска, друг че е квадратна. Как стигаме до истинската й форма? Ако науката не е достатъчна тогава нека предложим нещо малко по-радикално. QUI BONO? Да, кой печели от това, което е подложено на анализ. Той има интерес да изопачава истината. Колкото по-голяма е печалбата толкова по-изопачена е истината.
Не е толкова страшно да знаеш някакви неща и никак не е страшно да се опиташ да поставиш себе си в картината за да видиш пропорциите на нещата. Сложи сега всички, които познаваш. Сега сложи цял град, цяла държава, континент, света... И като видиш пропорциите на нещата гледката става много по-ясна.