Срив в авторитета на интелектуалците, Хелиана Стоичкова

Ето, че стигнахме до точката, в която напълно се срина мита за авторитетите. Всички онези, които говореха за предимството на това, че си направен "академик", "професор", нобелов лауреат и какво ли още не. Това предимство се срина до земята с една единствена проява на малодушие и малоумие. Получихме свят, в който онези, които отгледахме за да "мислят" се оказаха също толкова невежи и неподготвени за новите действителности колкото и онези, които не бяха готвени за фукционалността на абстрактното мислене и търсенето на истината. Една истина, която лесно се пренаписва в учебниците, лесно се моделира в съзнанието на хората и още по лесно се впряга в полза на определени икономически интереси. И нека бъде ясно, че загубата на интелектуалците не е чак толкова трагично. Никак даже. Защото се оказа, че света е пълен с хора съвсем обикновени, които все пак са преносителин на здравия разум и класическия морал. Група от хора, които никой до този момент не би забелязал - съвсем обикновени, съвсем непорядъчно скептични към каквато и да е проява на фалш. Те не са задължително висшисти, те не са задължително зле настроени към  науката, нито към постиженията на технолоичния свят. Не. Те са съвсем обикновени и на базата на собствената си интелектуална мощ видяха неща, които всяко човешко същество трябваше да види.

И сега когато идолите на интелектуалния свят са сведени до нивото на обикновени клакьори, обикновени ретланслатори на поръчано съдържание, платено или още по-лошо съвсем безплатно, остават ви отново онези обикновените природно интелигентни, които не държат да ги възхвалявате. Колко тъжно е да видиш как идолите на племето се сриват и се превръщат в обикновени предатели. Колко хубаво е да видиш как обикновения човек отново е готов да отстоява базисния си морал. Защото съвсем не става въпрос за наука. Става въпрос за неща, които и едно дете може да види, но великата интелектуална общност прескочи с широк разкрач. Един самоубийствен разкрач.