Детската приказка е място, където всеки може да се наслади на огромното разнообразие от причудливост, необичайност и детска радост от най-малките до най-големите неща. И да провокира въображението и показва на децата, че винаги има още нещо отвъд това, което видимо с просто око и света не се изчерпва с това, което виждат в ежедневието си. Детските приказки са прекрасен преход към книгите без илюстрации и затова в моите книги илюстрациите имат за цел само да дадат на децата отправна точка като комплимент към текста, но не изчерпват това, което децата могат да получат от историите.
Защо пиша детски приказки? Често ме питат защо пиша проза за възрастни, но не ме питат защо пиша детските истории. Сякаш писането на детски приказки е нещо съвсем естествено, а всъщност истината е, че приключението и в двете посоки е наистина вълнуващо за мен. При децата винаги мога да извикам духа на приказките, а при възрастните не мога. Защото те вече не вярват в него. На тях трябва да им покажа по-скоро какво става, когато духа на приказния свят вече си е отишъл.
Аз често казвам, че много харесвам историите, които написах и особено много харесвам обикновено онези, които все още пиша. И това не е никак случайно. Структурата, която избрах е много интересна и в нея мога да впиша наистина все по-чудати сюжети. И аз го правя все по-ентусиазирано. Най-много обичам когато някой от образите ми леко се вдетини и излезе с причудливи хипотези за определени неща от реалния или измисления свят. Смея се от сърце и се надявам, че децата се смеят заедно с мен.
Понеже съм на средата на том втори, първи том е в предпечат, искам да споделя колко е приятно, когато истински читател дете започне да ти задава въпроси за образите в някоя от историите. А какво станало после, а те видяли ли са се пак? 700 страници с приказки и истории за малките читатели - вдъхновяващо е.