Отново и отново в историите са застъпени и разгледани едни от най-важните ценности и проблеми, с които се сблъскват децата по време на своето израстване. Картинките са едни очарователни намигвания, но посланията са сериозни и имат една много топло и мило отношение и към онзи, който се старае и към пакостника.
Ех юначе...
Искаш да пораснеш вече,
но не знаеш. По е хубаво когато
си си мъничко човече...
Илюстрациите в книгите на Хелиана Стоичкова са на различни художници. Едни от най-красивите са на Луиза Хамел, която винаги успява да улови наистина вдъхновяващи моменти от сюжета и историите. Голяма част от илюстрациите са рисувани от самата Хелиана Стоичкова, която признава, че цели 20 години се учи да рисува в търсене на правилната посока. В търсене на правилният визуален ефект на детските книги. Те трябва да са забавни, интересни, но да оставят вниманието на децата върху текста и историята. Защото това са книги за четене, а не за разглеждане.
И ако това пътешествие в света на приказките, в света на децата можеше да бъде безкрайно то то със сигурност вече е започнало. И Хелиана ще ни заведе на места, които дори не сме подозирали, че съществуват.
Винаги съм искала да зная
на света къде е края.
Има ли ограда или пречка
за душата ми човешка.
Стихове и рими. Кой не обича закачливият тон на римуваната история, вкоято можеш да кажеш толкова много със съвсем малко думи? Пакостливи, занимателни, провокативни и много детински стиховете за деца винаги ще бъдат любими. Дори да ни разказват за едни много важни и сериозни неща.
Да чуеш гласа на детето, което роптае срещу наложените му несправедливости. Че трябва да учи, че трябва да е послушно. Тези неща постоянно са на дневен рад пред децата и те не спират да питат - Защо?...
Кой ще бъда
Щурав съм, да, имам много въпроси.
За живота, сърцето, емоции прости
и сложни, които в момента изпитвам.
И не винаги вярно разбирам.
За тебе, за мене, за другите хора,
които познавам. Дали ще мога
да срещна и видя право в лицето
опастност и радост. Това е което
се питам и търся. Да уча и зная
не ми е тъй важно. Къде му е края?
Във дупка дълбока, дали е в небето?
Не е туй тъй важно за детето.
Щурав съм, да, имам много въпроси.
И нито един отговор учебника ми не носи.
Искам да зная за бъдещето, което
ще трябва да погледна право в лицето.
Кой ще бъда?
Първата книга със стихове за деца на Хелиана Стоичкова излиза като резултат от постоянното задаване на такива въпроси. И ето, че гласът на децата е чут. Стиховете са с шегобиен привкус и от страна на родителя и от страна на детето с размяна на леки, но съдържателни закачки. Всяка от страните има какво да каже.