В общества на абсурда смееш ли да ядеш? - Хелиана Стоичкова

Написах роман, който започва с дъното на извращението - консумацията на човешко месо и търсенето на изкуството в това изживяване. Описах ви свят, в който храната я произвеждат във фабрики от костите на умрелите, смесени с разни добавки. Храната пристига в роботизирани станции във всеки апартамент. Готвенето и кухните са забранени. Единственият лукс е незаконно да добиеш месо, човешко най-лесно. И всичко това представено като "Най-доброто" и хуманно възможно развитие на обществото. Какво има в храната? Само най-добрите продукти. Деликатесна веган рецепта. А какво има всъщност в храната? Както един от образите в романа ми каза:
- Не искаш да знаеш...
И втора част в момента пак се върти около промяната на начина на мислене свързан с храната. Ферми и добив. Къде отива месото от кланницата и кого хранят с всички тези хора...
Време е да се проумее, че ако има общества, които вече се чудят каква простотия да измислят за да се почувстват "модерни" то нашето общество открито и категорично отхвърля гаврата с базисния морал. Ние сме много по-добри от това и то е навсякъде в традициите ни. Колкото и да ми преобличат съдържанието, че всъщност съставките са растителни това за мен няма никакво значение. Защото утре ще се активират фруктарианците и ще забранят използването и на плодовете и зеленчуците.
Битката с традиционния начин на хранене на различните народи с глобализма изглежда неважна, но е в основата на фундаменталното разбиране за света и бита, застъпено е в традициите и ще окаже фатално влияние над самосъзнанието. Нещо толкова дребно като бобената чорба не е вредно, скъпи наши приятели, защото и това твърдите. Яжте си бургерите, но не очаквайте да ви ръкопляскаме.
Общества на абсурда, Ферма за свинско месо, Кускута - това не е антиутопия, това е хиперболизирана картина на извращението. И ако ние приемаме за нормално някой някъде нескрито да споделя, че познава вкуса на човешкото месо ставаме едни обикновени съучастници.