Тези езици са мъртви по смисъла на това, че са излезли от употреба. Народите са приели нови езици разработени на тяхна основа или са загубени напълно. Това означава мъртъв език. Той може да съществува в писмена форма, но не се говори от живи хора. Латинският език е по-особен с това, че дори днес има села в Италия, където се говори и все още се използва в почти оригиналната си форма до колкото правилно съм разбрала. Останалите са еволюирали до модерната си форма.
Но на мен ми направи много силно впечатление нещо в санскрит. Това са думи, които се припокриват в двата езика български и санскрит.:
славянин - ślavana, шлавана̀, श्लवन - Неспособен, негоден, слаб, недъгав, куц.
българин - bala + ghara, ба̀ла гха̀ра, बल घर - Сила, мощ, армия, дом.
българин - balāgra, бала̀агра, बलाग्र - Огромна сила.
бълвам - balate (bal), balati (bal), балате, балати, बलते बलति - давам, дишам
бълване - balavat, бальа̀ват, ба̀лават, बलवत् - Много, силно, тежко. силен, интензивен
И понеже текстовете, написани на санскрит са от 1500 г. преди новата ера ми се иска да задам няколко въпроса. Как в санскрит преди 3500 години думата и корените около "българин" е свързано със следните значения: огромна сила, мощ, армия, дом, даване, дишане, нещо тежко и интензинвно? Как е станало това ако българите са се появили през 681 и говорят на старославянски език?
Забелязах го случайно в уикипедия. Просто разгледах думи, които ги има и в единия и в другия език и това съдържание все още не е изтрито. Моля ако лингвистите искат да ме поправят да имат предвид, че моите въпроси са съвсем легитимни предвид това, че само преди петнайсет години старобългарския все още го наричахме старобългарски. И ако някой ми каже, че е евтина пропаганда да се опитвам да го възвеличавам изкуствено то нека поговорим за тези неща.