Приказката е сериозна и е предназначена за по-големи деца над 7-8 годишна възраст. В нея образите са представени със своите "уникални гласове" и инструменти като през цялото време нещата се представят през призмата на музиката, но на не малко места се говори за "всичко онова, което ни прави хора" - да чувстваме, да мечтаем, да мислим, да пренасяме със себе си разнообразни идеи като музикални, философски и други.
В приказката се говори за зараждащата се любов между господин Солтон и неговата съседка Сиси, които през езика на изкуството откриват едно по детски невинно взаимно харесване. И в търсене на справедливост и старата красота на света, който са познавали те откриват отново всички онези неща, които карат човек да се усмихва. Ако това беше книга за възрастни тя щеше да се разпростре над многогбройните изражения на това, което ни кара да се усмихваме. В тази книга, обаче, нещата са поднесени по-семпло и е обърнато внимание на някои термини от музиката. Какво е "пиано и форте, херц, хармония"... Неща, които са част от магията на нашата голяма приказка.