Много са нещата, които могат да бъдат казани по тези въпроси, но аз си избрах в случая да представя изкривяването на разбирането за това кое е допустимо да говориш и какво е напълно недопустимо. Едно дете добива естествен усет по отношение на социално приемливите рамки в хода на общуването си с възрастните и другите деца. Днес явно това общуване позволява неща, които за нас бяха немислими.
Очарователно момиче в пристъп на гняв заради съсипана картинка в комиксите си отправя едно пожелание всички да изчезнат и да се появят героите от книгите й. Защото са по-интересни, защото те не я дразнят, защото тя самата не вижда нищо лошо в това да остане сама. Духа на приказките чува нейното желание и с едно щракване на пръстите го превръща в реалност. Но може ли малкото момиченце да се справи само с толкова много чудовища? Може би да си сам срещу всички не е толкова добра идея.
Приказката е страховита, не е за всяко дете и определено е от книгите, които ни карат да се замислим. Аз когато бях дете се страхувах от Индиана Джоунс и храма на обречените. Не всяка приказка е подходяща за всеки млад човек. Но пък едно нещо е сигурно, за онези, които не се плашат лесно тя може да бъде даже доста забавна и поучителна.