Исками се да вярвам, че децата ще се докоснат до магията на откровенито, че са много специални същества. Иска ми се да се замислят заедно с Моцарт над въпросите свързани с това какво означава да си уникален и какво означава да си специален. Иска ми се да разберат, че детството е много важен период от живота и някои неща от него трябва да бъдат съхранени. Искам да си представят, че там някъде от другата страна на действителността се случват необичайни, но поучителни и интересни неща. Искам да се замислят над идеите на Ами за света и живота и до колко изкуствения интелект е различен или подобен на нас. Искам да видят колко са ценни книгите и защо хартиените хора ще излязат от библиотеката за да намерят децата. Всичко това е част от една по-голяма история, която прави приключението все по-вълнуващо. И там на ръба между фантазията и реалността детето може да извлече за себе си нестандартни начини на мислене, опорни точки за изграждане на своята емоционална зрялост и забавление. Една камара от случки, истории и приказни сюжети събрани на хартия и описани с буквички и думи.
Поредицата с детски приказки, Хелиана Стоичкова
Света на приказките ме погълна толкова безапелативно, че днес не мога да си спомня подробности за писането и измислнето на приказките. Те ходят навсякъде с мен. Помня единствено написването на първата книга "Най-добрия приятел на човека". Бюрото, прозореца, клавиатурата. И от там нататъка всяка една от историите се появява така сякаш винаги е била вътре в мен. И приказката за "Хартиените хора" и приказката за "Моцарт", "Яна и мечката". Всички те сякаш сами се пишат и колкото повече надничам от другата страна на действителността, толкова повече истории ми се показват и искат да станат част от моята колекция "Любими приказки". Том втори вече е завършен и с началото на трети признавам, че едни от най-интригуващите истроии тепърва предстоят. Ако трябва да направя някаква ретроспективна оценка за написването на тези истории за деца трябва да призная, че първите десетина книги са написани някак по-неосъзнато изцяло под натиска на вътрешен порив. Но тези, които дойдоха след тях се появиха вече с ясното съзнание, че стават част от едно по-голямо произведение, което аз явно ще пиша до края на живота си. Така тези двайсет книги обещават на малкия читател скоро д астанат много повече.