Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя

Шокиращи и безумни някои неща, които се говорят в пространството са обикновена димна завеса. Параван, зад който да бъдат прикрити по-големи теми - неща, за които никой не иска да се говори. Не искат да сте грамотни по тези теми и най-вече не искат да задавате особено много въпроси. И затова се предъвква и недоизяснява от кого какво зависи. Затова се предъвква какъв ефект имат едни или други действия. Това не означава, че ние не трябва да роптаем и да коментираме глупостите, с които ни заливат. Напротив. Трябва, защото ако не го правим ще вземат да решат, че тези идеи адски много ни харесват и ще ни дадат още от тях. Още от същото. Но в дълбочината на нещата винаги стои едно и също нещо, старата добре позната игра на богатите срещу бедните и хипотезата, че всичко, което се прави и всичко което съществува е за да отдели едните от другите. Имащите от нямащите. Когато идват кризите ние постоянно питаме - нима те, силните, нямат инструментариума да направят така, че пазара да бъде балансиран. Така, че развитието да върви плавно? Не могат да вземат съответните законодателни и концептуални решения, които да доведат нещата до спокойствие и потенция за общо балансирано развитие? Разбира се, че могат. Но не искат, защото тогава пропорционално капитала независимо дали той е в дебит или в кредит ще се акумулира прекомерно бързо в ръцете на онези жалки 90% хора. Ще се появят инициативи, ще се развие динамика на търгуването и производството, които може да издигнат случайници на сцената. А ние знаем, че никой не обича случайниците. Ние знаем, че никой случаен не попада на правилното място в правилното време ако не е избран за това. Ако не обслужва някакъв правилен интерес. На практика най-забраняваните книги по света не са книгите за религия. Кой го интересуват такива неща. Едни от най-забраняваните книги са книги, които описват и обясняват принципите на функциониране на монетарните системи, принципите на икономиката и общи модели на функциониране на пазарите и обществата. Защо ли е така? 

И докато ние се възмужаваме, с право, от поредната глупост която са ни пласирали те работят. Не са спирали. И те никога не губят. Слушам материал, в който Марк Блайт хвърля малко светлина над определи икономически процеси през последните няколко години. Да, очевидна е пропастта, която се е образувала между нашият малък опит да сме в крачка със събитията и реалното измерение на нещата. Би трябвало повечето хора да са грамотни по теми свързани с техните пари и личните им ресурси. Но вместо това сме получили система, в която една от най-ключовите фрази и най-запомняемите е например "никой не може да ти каже дали пазара ще тръгне нагоре, надолу, наляво или надясно." Мисля, че Уорън Бъфет го каза. Наистина ли? Наистина ли никой не може да го каже? Нвито един? 

И за да сме сигурни, че никой не може и няма да може да разбере какви са реалните процеси ние обличаме дискурса във вълна от технически похвати, достъпни през масовостта на съвременния информационен поток. Колко е лесно днес правилното послание да стигне до провилният адресат.  Спомням си една фраза, която цитирах в една моя разработка за манипулациията в медиита. Това е квинтесенция на света днес. 

  "Всеки ден оттук минават хиляди послания. Само някои от тях се открояват, внушават идеи, предизвикват реакция, подтикват към действие. Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя." 

Винаги ми е харесвало колко изчистено и добре звучи една фраза взета от произволна рекламна платформа. Между другото, така и така поглеждаме назад ето някои от техниките за манипулация, които коментирахме преди 20 години. 

                   тактика на премълчаването

                   тактика на общия лаф

                   тактика на игра с времето

                   тактика на раздробяването

                   тактика на заливането

                   тактика на димната завеса

                   тактика на ехото

                   тактика на голямата лъжа

                   тактика на преобръщане с главата надолу

    

Можем тук да добавим пирамидата на Маслоу, спокойно можем да добавим ефекта Мандела, който е ключов за успешното функциониране на останалите. Можем да добавим много интересни и скандализиращо ефективни неща. И питането е когато ние знаем за съществуването на тези неща как е възможно да продължаваме да гледаме сериалите по телевизията, дълбоко упойващи и безкрайни. Как е възможно да прихващаме всяко ново и модерно като изключително значимо и важно. Защо се оставяме на този поток с фрази като "убивам още малко време". Ако убиваш времето то ще те накаже. Не си ли чел Алиса в странта ана чудесата, тази прекрасна книга? "Ние убивахме времето и сега времето ни наказва. Винаги е 6 и винаги е време за чай. И ние винаги сме на тази маса и винаги пием чай." Лудият Шапкар. Безспорно една от най-добрите приказки някога писани. Особено поантата в края на приказката като най-съществена. И за да ви дам идея колко е добра ще споделя, че има държави, в които тя е забранена. 

И така малко по малко възрастният индивид стига до идеята, че единствените неща, които има смисъл да учи не са скрити, не са тайна, но винаги ще бъдат държани встрани от основния поток. И общия поток информационен е може би единственото блато, в което човек не може да си позволи да изпусне твърде много енергия. Защото там е пълно с програмирано съдържание. И както знаем програмираното съдържание се създава с определени цели. Не е толкова трудно да се види, не е толкова трудно да се каже, не е никак трудно да се осмисли. 

Неща, които са критично важни за пълноценно разбиране пред съвремения човек това са: икономика, устройство на държават, право, пазари, банки, техники за манипулация, история, пренаписаната история, собствената идентичност, фолклор и традиции, важността на родовата връзка.  - Това е една малка част от важните неща, които ги няма в сериалите, молекулярното готвене и менталната аритметика.