Една дума, Хелиана Стоичкова

Три мънички букви само в една дума

три слаби колони завързани с връв
като пъпна в живота заплетена струна
да свиря на която съм вечно готов.

Три клечки кибрит готови да пламнат

и в пепел да рухнат пред очи ми са те.

прикрити зад някоя полза измамна

подривните сили заплашват ги все.

Потънат ли в мрачно запрещение мечтите

за свята безкористна обич, чист свят...

удавен насред вълни от лъжите

сред болка и горест очи ще заспят

И в утро прокобно, насред нищета

кал мръсна, душа гола, сред мъртви тела

оскубан, измъчен, едва жив, изморен

нейде в окопите ще осъмнеш смразен.

Тогава ще се молиш и ще проклинаш 

отчаян, загубил житейски ориентир

сред смърт, окаяние, срамно ще молиш,

с една дума на устни и тя ще е "мир"...