Млада красавица с рокличка ведра
към мен закачливо вчера погледна.
И аз, подкосен, зашеметен ахнах.
По идея вълшебна просто припаднах.
А тя... Тя пожела да ме довърши.
Ситен дъждец заваля, снага прекърши,
малките красиви обувчици смъкна
и боса по асвалта като самодива тръгна.
Ах... Хапя устни, цяла нощ мечтая.
Роден, вдъхновен, попил от омая,
отнесен, но събуден, вдигнат високо,
душа ми с криле се понесе отново.
Подмладих се, прогледнах, пак дишам,
чувствам, искам, сюжети измислям.
И всичко това от една невинна гледка
коя ме изтръгна от моята стара клетка.
И днес проклятие, дявол го влачи!
Пусти чужденци, при това хора млади...
С руси опашки като норвежки викинги
с физиономии и погледи приповдигнати
пред мен в магазина мъже боси застанали
с щръкнали пръсти, мъжки, космясали
Доволни, модерни, правят се на интересни
мъже боси ми тръгнали, несресани.
Гнусно ми става, стар съм, дразня се
Провисвам направо, стареца показва се.
гледам ги с възмущение, треса се, беснея
как ме попариха, а исках да мисля за нея...
Тежък август
а не под благодат на шумкави листа
следобедната жега днес прелиства
през мен мильон раздушени неща.
Едни танцуват върху паметната плоча
на миналото спомена изкоренен,
а други гледат, гледат как издиша
на новото скалъпеният ден.
И няма вест, коя да е последна,
че всичко днес е сигурна лъжа
на черна хроника и врачката прогледна
куршум да лее даже не успя.
Убити паднали са всички ведри мисли
разкъснани лежат в прахта тела
да видят този хаос били орисани
не искат те дори да мислят за това.
Очи пробити в гледка страшна
души фрагменти, ходещи тела
месо натъпкано с медикаменти
с продънена, опразнена съдба.