Днес не празнувам нищо особено
нито коренна промяна, нито нещо ново
все старата песен - времето е спряло
сякаш нещо в мен отдавна е умряло
Но мога да се почерпя сякаш пирувам
да ям за последно съкаш ще гладувам
да говоря нагло и безспирно, забързано
все едно живея всеки миг навързано
Нямам нужда от публика, сам съм сборище
и без свидетели съм успешно позорище
така колкото повече време отминава
човек по-добре другите в себе си опознава