Брод

Моят брод изглежда като поле необхождано
кара те да вървиш, да го чувстваш неотложно.
Скреж по клонки и тръни набола ме пари
крачка да спъне, тяло връз почвата да стовари.
Стъпка по стъпка се разкриват, обаче, нови гледки
хлъзгави камъни и чимове меки
подлъгват, а после те поднасят надолу
да останеш прав е потребност, и не е нещо ново.
Там в тази земя докато вятърни бури свирят
и малки пръски дъжд в лицето се набиват
има светлина нейде на хоризонта в края
малък проблясък и отпечатък на надежда оставя.
Там в дъното под навеса на облаците тежки
се виждат силуети горски в дни влажни и горещи
далече от тази пустош, брод безкраен за краката
там де идеята за щастие се разкрива и пред душата.
Затова крачка по крачка изоставил напълно бетона
изоставил уюта на тишината, скотовщината на тона
единствено разрешен да бъде изсвирен
през неразораното поле ходя умислен, но и мирен.