"Намерих в нея само прослава на българите като войници и огромна реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата : трима мъже и три жени в комични, неочаквани и сложни взаимоотношения.
Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си как това ще изглежда пред света".
Това съобразено с изказването на директора на театъра, че "Това е най-голямата реклама за България" отиват заедно в канафката. Спомням си някога, когато в училище всички ревнаха в един глас, че Христо Стоичков е направил повече за България от Левски. Искаха, развикаха се по мен, да замълча, но истината е, че името и идеята за делото на Левски е част от идеологическа система. Така както и паметта за битките на този народ става част от неговата идентичност. И никой, никой себеуважаващ се човек не може да твърди, или да ръкопляска, че английският бултериер има повече смелост от българския и руския народ взети заедно. Нито Шоу, нито Малкович ако искат да бъдат уважавани.
Недялко Йорданов е обичан от нас писател.
И за всички, които имат повече от 14 секунден капацитет на вниманието и ще прочетат текста до края трябва да се обясни, че така се започва. Още в училище децата не получават ясния ориентир как да степенуват нещата по важност. Чудесен спортист става любимец на милиони по света е нещо прекрасно, но той не само че не жертва живота си за това, но и дори пари изкарва. Другият, който е убит заради убежденията си и действията си, е символ на горящата жажда за свобода и автономия. За суверенитет. Същия суверенитет, който днес всички така радушно погазват. Перцепцията, че Стоичков стои по-високо и е направил повече за България руши основите на идеята, че свободата се печели с кръв безценна човешка. И още тогава в училище се кове разликата между двете. възхищението към таланта, уменията постиженията са различни от идологизираната личност, в която е вложен специфичен смисъл.
А по отношение на пиесата - не ни е любима. Нека видят, че не сме чак толкова безгръбначни колкото се опитват да ни изкарат.
Така, че на авторът на тези стихове:
"Няма го селото... Няма ги хората... Вече останали трима...
Пусти са къщите, пуста земята... Всичко се свърши, Любима..."
Е по-добре да отдаде творческият си импулс и одобрението си на автори, които прославят родината му така както самият той я прославя с творчеството си.