"Намерих в нея само прослава на българите като войници и огромна реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата : трима мъже и три жени в комични, неочаквани и сложни взаимоотношения.
Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си как това ще изглежда пред света".
Това съобразено с изказването на директора на театъра, че "Това е най-голямата реклама за България" отиват заедно в канафката. Спомням си някога, когато в училище всички ревнаха в един глас, че Христо Стоичков е направил повече за България от Левски. Искаха, развикаха се по мен, да замълча, но истината е, че името и идеята за делото на Левски е част от идеологическа система. Така както и паметта за битките на този народ става част от неговата идентичност. И никой, никой себеуважаващ се човек не може да твърди, или да ръкопляска, че английският бултериер има повече смелост от българския и руския народ взети заедно. Нито Шоу, нито Малкович, нито Недялко Йорданов, ако искат да бъдат уважавани.
И за всички, които имат повече от 14 секунден капацитет на вниманието и ще прочетат текста до края трябва да се обясни, че така се започва. Още в училище децата не получават ясният ориентир как да степенуват нещата по важност. Чудесен спортист става любимец на милиони по света е нещо прекрасно, но той не само че не жертва живота си за това, но и дори пари изкарва. Другият, който е убит заради убежденията си и действията си, е символ на горящата жажда за свобода и автономия. За суверенитет. Същия суверенитет, който днес всички така радушно погазват. Перцепцията, че Стоичков стои по-високо и е направил повече за България руши основите на идеята, че свободата се печели с кръв безценна човешка. И още тогава в училище, всички, всички се нахвърлиха срещу мен, че говоря глупости. Защото вече са били сготвени.
Кой го интересува как това ще изглежда пред света? Откъде иде тоя страх чуждогонски? Нека видят, че не сме чак толкова безгръбначни колкото се опитват да ни изкарат. И ние можехме да им се подиграваме, но не го правим, нали? Та те се изръгнаха от хастара навън да правят глупости, еле последните години. Ами редно ли е ние сега сто години да им се подиграваме? Защо не хиляда?!
Така, че на авторът на тези стихове:
"Няма го селото... Няма ги хората... Вече останали трима...
Пусти са къщите, пуста земята... Всичко се свърши, Любима..."
Е по-добре да отдаде творческият си импулс и одобрението си на автори, които прославят родината му.