търся пристан и дом
на отсрещният бряг в пустощта.
Нечий глас ме зове,
нечие вярно сърце,
да се върна обратно назад.
Но лодкаря е строг,
гледа с поглед суров,
стиска руля с ледни ръце.
Чувам глас в мрака тих
ми провожда тоз стих
да се върна сега ме зове.
Отскубни ме с любов.
Дай ми шанса ми нов
да преплувам обратно при теб.
Чувствам твойте сълзи,
свята обич гори,
че съм имал такъв човек.