Двете момчета изтичаха покрай сивата постройка и като спряха
на една от вратите Шарко ловко отключи вратата и се пъхнаха вътре като я
затвориха. Попаднаха в складово помещение пълно с бидони, туби и чували.
- Виж само колко химикали. С тях обработват месото на
прасетата, след като ги заколят за да не се разваля.
- Тихо.
- Какво чу?
- Ти чуваш ли прасета?
- Сигурно спят.
- Шест хиляди прасета да спят? Всичките до едно? Не ми се
вярва.
- Сигурно са в другата сграда.
Двамата
тръгнаха по един светъл коридор, на който имаше врати.
- Това трябва да са разфасовъчните. – Бързата Ръка отвори
една от вратите и двамата влезнаха вътре като внезапно се спряха. – Кво е тва,
бе...
В
колони бяха наредени десетки машини и на всяка от бели пластмасови маркучи
висяха свински бутове. Те се приближиха и заоглеждаха един от бутовете. Той
висеше от някаква тръба като на екрана отстрани пишеше 87%. Машината имаше само
няколко копчета и всичко беше в деаграми и таблици.
- Скивай, оксиджен, въглерод...
- Това е кислород, а това е азот. Това са химикали. Тука ги
обработват с химикалите, бляяя.... То много гадно, бе.
Двамата
излезнаха от тази зала и попаднаха пак в светлия коридор като отвориха друга
врата. Дори не влезнаха, защото видяха странни стойки, на които бяха закачени свински
уши в колони – десет отляво и десет отдясно.
- Това е гнусно. Дай да намерим едно живо прасе...
Продължиха
по коридора като надникнаха през още няколко врати и навсякъде виждаха подобни
картини – стойки със свински крака, стойки, от които висяха парчета месо с
размерите на торба. Излезнаха от този коридор и продължиха по друг коридор,
който ги водеше към основната постройка.
- Шарко, нещо не разбирам. Къде стоят животните...
И в
този момент влезнаха в основната зала. А там на подобни стойки, само че огромни
висяха парчета месо с размерите на камиони. Чак до тавана.
- Шарко...
- Ръка, мисля, че тоя път загазихме. – Двамата пристъпиха към
една от машините и Шарко допря ръка до месото, което беше толкова огромно, че
като вдигна очи се почувства като едно малко джудженце. – Какво е това...
- Не мисля, че ще открием прасета тука. Може би това е парче
от прасе, което в момента помпат с химикали за да стане повече килограми.
- Колко вода може да поеме едно парче месо, бе, Ръка. Това
е... – и в този момент парчето месо потрепна и двете момчета отскочиха като
очите им се отвориха толкова широко, че се видя бялото.
- То е живо...
- Да се омитаме, Ръка!
- А там какво има... – и Бързата Ръка тръгна между машините
като при всяко трепване на парчетата месо дъха му спираше.
- Като мускул е... – каза Шарко, който вървеше точно зад
него и Ръката подскокна уплашено.
- Стресна ме, бе, идиот...
- Шшш... Там има някой.
Двамата
се промъкнаха покрай последните машини в реда и пред тях се откри зловеща
картинка. На едно по-широко пространство имаше някаква извита маса, една
подобна машина и един човек, който не изглеждаше като човек, а по-скоро като...
- Егати прасето... – Ръката се изпусна и мъжа се обърна към тях
като очите му светнаха:
- Месо... – каза той и помръдна едната си ръка, но тя имаше
много безформен вид с едни огромни нокти като кокали. Шарко се подпря на рамото
на Бързата Ръка и миг след това стомаха му не издържа и той се наведе и
повърна.
– Не мога да повярвам... – Каза мъжа и се опита да се усмихне,
но под устните му, които приличаха повече на зурли се видяха разкривени дълги
зъби. Зъби глигански, дълги, жълти. Ръцете му бяха лоести, дебели, краката му
огромни, тялото му със свинска форма. Самият той беше седнал в една количка, на
която беше закачена машина и двете момчета видяха, че под странното му оранжево
облегло влизат няколко маркуча. – Елате при мен. – Прокашля се той като гласа
му бе също необичаен. – Да ви видя отблизо. Не съм виждал деца от много
отдавна...
Той
натисна едно копче и количката му тръгна бавно към тях като те заотстъпваха
уплашено.
- Стой! – Ръката извади от джоба си един кухненски нож и го
насочи към непознатия. Количката спря и той отново им се усмихна. – Не се
приближавай! Какво е това място?!
- Ферма. За свинско месо. Нищо необичайно. Елате по-близо,
ще ви разходя.
- Ти какво си?
- Аз? Аз съм един хрисим човек, който просто работи
тук.
- Защо стърчат маркучи от тебе? – Шарко бършеше устата си и
от очите му потекоха сълзи от стомашните киселини, които изхвърли.
- А, това ли? – мъжа погледна към маркучите, които влизаха
под дрехата му. – Като уредник на това място, аз отговарям за фермата. И получавам
като бонус към надницата ми най-доброто, което фермата има. Най-хранителните
добавки, които се дават на животните. Формулата е уникална. Кара те да се
чувстваш силен, винаги буден, винаги си адекватен. Забавя стареенето, забързва
растежа. Съхранява телесните маси... Моите животни я обожават...
- Твоите животни? Къде видя животни?
- Ето ги. – И той завъртя очи към машините, на които висяха
потрепващите огромни месища. – Те са живи. Не както едно обикновено прасе, все
пак живеем в по-хуманен свят. Вече не убиваме за да се нахраним с тях.
Изпълняваме директива 5904 на Империята. Но те също са живи. Те са моите
другарчета. Само тях имам. Усещам ги нощем как туптят... Понякога ми говорят.
- Ти си извратен. Това не са животни, това са тъпи клонинги
или каквото и да са... Виж се. Приличаш на глиган.
- Хайде да си ходим – Шарко хвана Бързата ръка и започна да
го дърпа.
- Не. – мъжа се доближи още малко към двете момчета. – Аз съм
същия човек като вас, просто времето, което прекарвам сам тук влияе на начина,
по който изглеждам. Но отвътре аз съм същия човек като вас...
И в
този момент той изкриви лицето си хищнически и като скочи от машината си се
опита да сграбчи момчетата. Те отскокнаха и той падна на земята като задрапа да
ги догони и количката му, заедно с машината, която беше закачена за нея се
завлачиха с дрънчене и поклащане след него.
- Месо-о-о... Месо... Няма да се изплъзнете, малки животни...
Мои сте!
Той
крещеше с пълно гърло и се опитваше да ги догони, но момчетата бяха доста
по-пъргави от него и успяха да стигнат до края на залата първи.
- Не можете да ми избягате! – Чу се гласа му и трополенето
спря. Те се смразиха. – Това е моето царство! Тук аз съм бог! И вие сте мои,
малки крехки пиленца... Кокошчиците на батко...
- Натам... – Ръката хвърли раницата си до една от машините
на няколко метра и извика пискливо – Ох крака ми... Ох, счупи се... Шарко
помогни ми да стана... А-а-а...
Мъжа в
дъното се затътри към мястото, влачейки всичко закачено за него между редовете
с машини, а Шарко и Ръката побягнаха в другата посока покрай стената към изхода
и като видяха вратата, от която дойдоха шмугнаха се и се затичаха по коридора.
Отзад се чуваше неистов рев и крясъци:
- Гладен съм! Искам месо-о-о... Храна-а-а... Малки гадове,
ще ви пипна, къде сте... Не можете да ми избягате!
Двете
момчета намериха вратата, през която влезнаха, но тя беше заключена, а
инструментите на Ръката бяха в раницата му, която метна в залата. По коридора се чу тътренето и рева
на мъжа прасе. Беше освирепял и крещеше зловещо.
- Храна-а-а...
- Прозореца! – Шарко се покатери по бидоните с химикали и
започна да удря прозореца, Ръката се качи до него и в този момент мъжа прасе
нахлу в залата. Като ги видя тръгна към тях и започна да блъска бидоните.
- Шарко, дръжката! – Шарко видя дръжката на дограмата и я
като я дръпна прозореца се отвори и двете момчета се провряха през него. Миг
преди бидоните да започнат да се сриват под краката им.
Скочиха
през прозореца и Ръката си навехна крака.
- Ставай, Ръка!
Накуцвайки Ръката догони Шарко към оградата. А зад тях някъде вътре едно
мастито туловище блъскаше с нечовешка, свинска сила по вратата и ревеше
оглушително. Двете момчета прескочиха оградата и се скриха в тревата. От всички
страни започна да дотичва охрана.
- Никой няма да ни повярва...
- На никой не можеш да кажеш...
В този
момент вратата зейна отворена и мъжът прасе показа главата си навън:
- Искам ги! Децата са за мене! Мои са!
Охранителите вдигнаха оръжията си
и се развикаха по него:
- Влизай вътре, чудовище! Пак си сънувал! Влизай навътре...
Шарко и
Бързата ръка побягнаха през полето и хвърлиха последни погледи към фермата. А в
душите им беше гробна тишийна. Остана само ехото от рева на прасето.
Разказът е написан по предизвикателство от Таня Лазарова. - прасе.
Този разказ е част от книгата "Леко съм мъртъв" - можете да купите от тук.
Разказът е написан по предизвикателство от Таня Лазарова. - прасе.
Този разказ е част от книгата "Леко съм мъртъв" - можете да купите от тук.