Извънземното се мушна в костюма,
който му дадоха и почувства огромната му тежест. Не беше адекватен нито на
формите му, нито на същността му, но се налагаше временно, много за кратко да
изглежда като землянин. То се обърна към другите, които чакаха заедно с него в
стаята и тихо тръгна след ръководителя на групата. Бяха изпратени за да
подготвят първият контакт и на много високо ниво ги учеха как трябва да се
държат и какво да изрекат за да бъдат приети приятелски от земляните. Но когато
прие да участва в тази важна първа стъпка то не подозираше, че престоят на Земята ще отнеме толкова дълго и ще бъдат обучавани толкова тежко. Наложи се да
усвоят местни говори, да учат историята на земляните и най-вече да свикнат с
устройства, които имитират говора на човеците.
То влезна в една зала, в която му
представиха възрастна жена. Тя беше седнала под едни прожектори и косата й изглеждаше така сякаш е отделена от главата й.
- Това е професор по реторика и говор. Тя ще ви помогне да
се подготвите с вашата встъпителна реч за предстоящото събитие. – Каза наставника
и като отвори една вратичка ги остави сами в стаята.
- Започнете, моля, - каза професорката като намести брошката
на ревера на сакото си. – Аз ще се опитам да ви бъда максимално полезна.
Извънземното
огледа стаята и видя голямо стъкло. Там зад него бяха всички онези хора и не
хора, които му стопиха извънземната същност да се учи да говори през последните
няколко години. То се обърна към професорката и започна.
- Скъпи земляни, приветствам ви...
- Стоп. – Отсече тя. – Твърде официално! Какво значи „скъпи
земляни“, кои не са земляни? И защо трябва да са ви скъпи? Какво значи да си
скъп? Но ако толкова държите оставете „Земляни“. Ако е съществено за
встъплението ви.
- Земляни, приветствам ви от името на междугалактическият
съюз...
- Стоп! Какво означава да се постави едно приветствие още в
началото? Това е твърде банално, твърде опозиционно вътре само по себе си. От
вас се иска да грабнете хората с едно добро и силно начало. Земляни! Днес съм
сред вас... По този начин. Разбирате ли? Силно се заявете, че сте сред нас.
Извънземното
се обърна към стъклото и като не видя никаква реакция започна отначало.
- Земляни, днес съм сред вас за да ви приветствам от името
на междугалактическия...
- Стоп! Защо всичко трябва да бъде толкова грандиозно?
Междугалактически, презокеански... Не може ли да се започне семпло и силно?
Встъплението трябва да бъде грабващо и това се случва още с първите няколко
думи. Земляни! – почти извика тя като се изправи и вдигна ръка нагоре –
Приветствам ви!
- Земляни! – Извика извънземното – Приветствам ви!
Междугалактическият съюз ви приветства! Бродейки из космоса открихме вашата планета...
- Стоп. Какво е това причастие в началото на изречение. „Докато
бродехме из космоса“ е правилно да се каже.
- Докато бродехме из космоса открихме вашата планета. –
извънземното вдигна ръка и извика – Земята!
- Стоп! – Стана права професорката. – Това не е някаква пародия. Всяко начало създава предпоставка за съществената част. Кое е
най-важното нещо в тази реч. Какво искам да кажа на хората? С каква цел
заставам пред публиката? Това е важно. Встъпителните думи само ни водят към
съдържанието. Отначало!
- Земляни, дошли сме на вашата планета за да ви подадем ръка
за едно приятелство...
- Стоп! Какво приятелство? Това е официална реч.
Партньорство!
- Дошли сме за партньорство!
- И какво ще искате в замяна? Веднага.
- Нищо. Приятелство. – Извънземното започна да усеща как
този костюм е прекомерно стегнат и се намести някак вътре и той го стегна още
повече.
- Никой не иска нищо в замяна на нещо. Подаваш ръка за да
получиш ръка.
- Добре партньорство.
- Какво ще поискаш насреща? Текста, искам в текста да го
видя! Давам за да получа какво?
- Междугалактическо приятелство.
- Хайде пак грандомански фрази. Трябва честност.
- Космическо приятелство. – Извънземното знаеше много думи и
се опита да угоди на инструктора си въпреки, че усети напрежение неприсъщо дори
за собствената си природа.
- Стоп! Още древните мислители са казали, че най-важното
нещо в правилното говорене е да започнеш добре, да заявиш ясно и точно какво
искаш да кажеш и да дадеш финал, който никой няма да забрави! Отначало!
- Аз съм извънземно! – изкрещя извънземното и като вдигна
ръка към професорката тя се разтвори във въздуха и праха й се разнесе под
прожектора като от прозорец на крематориум.
Извънземното
се обърна към голямото стъкло и застина така. А там от другата страна бяха
седнали извънземни, военни, генерали и представители на няколко земни
правителства. Секретарка в дъното тихо отбеляза за протокола:
- Агент 47 неутрализира специалист по речта в 16.43. Три
минути по-бързо от предишния.
И
настана тишийна. Всички седяха и мълчаха докато един от извънземните не
проговори:
- Мисля, че... Ние не сме готови да ви подадем приятелска ръка.
Да се върнем след няколко хиляди години? А?
- Може би така ще е най- добре. – отвърна един от военните -
Тъкмо ще имате време да поработите над встъпителната реч.
- Да.
По провокация от Ваня Тодорова "Встъпление".