Горе на комина
Тоз път стоя на улицата във дъжда
зарязан пак от някоя изгора.
Не, не, не изпитвам никаква умора
без дъх и памет тук стоя.
И бам внезапно приключение:
"Шарада, - чувам глас зад мене -
искаш ли да идеме двамина
да изкатерим на тецовете два комина?"
Че ще се мре туй ми е вече ясно,
но долу на земята стана тясно
и тръгвам аз да върша хулиганства
да видя, да усетя и аз високите пространства.
"Любов ли - казва скъпия приятел
- ти забрави я, туй е вятър!"
Катерим се нагоре по комина
Изчаткали за нещо смислено двамина.
"- Виж тази шир, виж небосвода.
За нея да умра аз мога!"
И хвърли се горкия от комина
Крещейки "Обичам само Мина!".
Таз среща хвана ме май неподготвен,
пищи линейка аз пак потен!
Мина, Вася, някоя Мария...
Пази живота си и зарежи я.