Когато пишеш не е задължително винаги да говориш за истините в живота посредством истински случки. Нима една провокация понякога не е по-полезна от бруталната фактология. Всяка хипотеза за света се представя не за да бъде защитавана или опровергавана и не за да бъде изтествана от времето - най-голямото мерило. А понякога само за да послужи като повод за размисъл. Повод да погледнеш навътре и да попиташ себе си - това ли е света, в който живея. По-важно това ли е света, в който искам да живея?
И не е задължително автора да ти покаже мнението си по тези въпроси и не е задължително ти да послушаш автора там, където все пак го е изказал. Единственото важно нещо е да слушаш собствения си глас.
Хелиана Стоичкова