Когато се запознахме с нея в първата история тя е жена, която силно обича един мъж и не може да се раздели със спомена за него. Не може да преодолее нуждата да бъде с него и това я тласка към трудно постижим начин на живеене в някогашния им апартамент за да може поне през обстановката да чувства неговото присъствие.
Годините минаха и ние видяхме как Гана от една много влюбена жена се превръща в една изискваща и опасно обсебваща личност, която доби своя собствена представа как да консумира общуването си с мъжете. В "Кабинковият лифт" я заварихме да пази тялото на последното си гадже в хладилника и при един спор с него дори му отчупи носа. В кабинковият Лифт тя се запозна със Сашо Пингвина и двамата се харесаха.
Гана По се появи отново в книгата "Леко съм мъртъв" като там прочетохме сърцераздирателното писмо на Сашо Пингвина как нейният канибализъм е напълно оправдан и той е много щастлив, че може да дари тази жена с поне нещо от себе си. Затова с радост дава и остатъка от тялото си и искрено се надява, че това ще бъде най-вкюсното блюдо на трапезата на Гана По.
Но приключенията на Гана По не приключиха с изяждането на Сашо Пингвина. В книгата "Заедно под Слънцето" я заварваме да разглежда колекцията си от кости, които е запазила от всичките си любовници. Защото това е всичко, което е останало от тях. И я запознаваме с новият й приятел Чутурков - Щастливо разведеният Чутурков от историята "Паричките".
Предполагам, че във формата на новото бъдеще и Портала, Гана По ще намери нови начини да се сдругарява със своите гаджета и любовници и предполагам, че от тук нататък нейният канибализъм ще придобие нови измерения. Но нека оставим съдбата й да узрее за следващия сборник "Вечерно купе".