Затова аз гледам на тези книги с разкази като повод за размисъл, не винаги отразяващи точната действителност, понякога иронично загатващи възможни ходове на бъдещето, но в никакъв случай настояващи, че това е начинът, по който ще се развият събитията. И това ги прави интересни, защото на някои места те се доближават до съдържанието на ежедневието в някой метафоричен сюжет, добит за забавление, но и за размисъл. А на други места поемат в своя собствена посока просто като намигане към огромният потенциал, който ние като хора носим.
Тъй като някои от персонажите в поредицата с разкази се появяват отново и отново от книга в книга можем да кажем, че на някакви нива отделните сборници с разкази имат сюжетни връзки. Сюжетни връзки има и по отношение на дискурса, в който персонажите изживяват своите случки и истории. Порталът вече се е появил и ще го виждаме отново и отново в различни моменти от дискурса. Комитета също се е появил и ще влияе на живота на персонажите. Затова в следващите три книги ще видим възли, които ще се развържат и възли, които ще се завържат допълнително. Без това да е роман, но в една интригуваща и забавна форма.
И нека не забравяме в моите книги всички са рецидивисти просто защото им е по-лесно и изгодно да осъвършенстват своите силни страни отколкото да се преструват на нещо, което не са.