Щедростта не е следствие от наивност, а от дълбоко вкоренена доброта.
Хуманизма на един човек се проявява най-добре в отношението му към по-слабите.
Да носиш отговорност за друго живо същество е чест.
Щедростта на хората се проявява най-добре, когато им е най-зле.
Щедростта на един човек е отражение на начина, по който гледа на света.
Липсата на щедрост в един човек показва размерите на неговата себичност.
Щедростта на човека е отражение на целия му мироглед.
Дали даваш или взимаш е важно само за хората нисши духом.
Ако си получавал добрини и не си го осъзнал проблемът не само си е твой, той е непоправим.
Да даваш на хора, които не го заслужават е същото като да даваш на такива, които го заслужават. Това е валидно само за онези които изчисляват самото даване в пари и саможертви. Онези, които гледат в получаващия, а не в себе си докато дават са искрените хора.
Да си искрен в думите си е същото като да си щедър - не задържаш нищо скрито. Който не може да го оцени го намира за глупост. Който може са го оцени го намира за безценно.
Да си сменяш постоянно отношението и позицията е равнозначно на изнасилване. Другия никога не знае какво го чака и в какво настроение ще те завари.
Да афишираш щедрост, когато тя е продиктувана от личният ти интерес е тъжно.