Онези, които плачат, че никой не ги обича - нали вие обичате себе си.
Човек е сам на този свят.
Колко човека трябва да те обичат за да се почувстваш пълноценен?
Илюзия е, че е необходимо някой да те обича. Може да е приятно, но не е необходимо.
Душата сама избира кого да обича, но кой ще обича нея е чужд избор неподвластен на контрол.
Имитацията на обич към някого е предателство към собствената природа.
Който твърди, че не обича и себе си спекулира с останалите.
Обичта е подарък, тя се дава преди да бъде заслужена.
Да обича безрезервно не е по силите на всеки и в това няма нищо странно.
Колкото по-щедро се отнасяш към собствените си чувства толкова по-себичен изглеждаш.
Обичта не се губи. Тя може само да бъде закопана под дълбоки пластове причини, но е там.
Обичта не може да се превърне в омраза. Омразата не е противоположност, тя е едно съвсем различно състояние на духа.