Когато през 2001 година участвах в конкурса за дебютна българска литература Южна Пролет книгата ми "Абсурдие на Гана По" не взе нито една награда. И докато аз стоях някъде отзад и си казвах, че може би дебютната ми книга няма достатъчно завършен вид дойде ред да коментира книгите Никола Радев, който по това време беше председател на Съюза на Българските Писатели. Той започна своето изложение като за някои книги говори много драго, за други беше сдържан, за наградените книги изказа мнението си и внезапно го чух да казва нещо много интересно и сега преразказвам, защото ми е трудно да си спомня точните му думи.Той каза така: Днес тук има една книга, която е по-специална от останалите и това е книгата с разкази "Абсурдите на Гана По". Това, което виждам е, че е направена много интересна и нова заявка. От тази книга може да не излезне нищо, автора може да не се оформи. Но това, което със сигурност може да се каже е, че или няма да стане нищо или гледаме началото на много голям Български писател.
Приблизително това бяха думите му и аз, която не взех нито една награда с дебютната си книга си тръгнах от Хасково на крилете на вятъра. Няма такова щастие като това да ти кажат, че носиш потенциал. Какво ще направиш с него си е изцяло твое дело, но някой го вижда в теб.