Той книгите си лесно ще изхвърли, че само прах събират. Тъй кофите с години пълни, че всичките му книги да изчезнат. А после чувства се доволен от сторената тъй промяна и жизнерадостно разказва колко библиотеката му е била голяма. Когато всее смут у някой книжен червей се чувства даже бодър и дори развеселен. Единствено по малко го е еня, че можел е и да ги продаде.
Когато аутодафе поиска и властта е пръв и само съжалява, че книги той не притежава ни една. Тъй хуква да се моли на своите съседи да му дадат поне една, а те го пъдят и го гонят и той е тъй нещастен, че таз възможност изгоря.
Тогава се засилва към някой полицай и смело се предлага за аутодафен глашатай. И ето го върви по улицата бодро и в очите му искри удоволствието гръмко, че пак ще може книги да унищожава не една.
Това е нашият мразител книжен и той е пак щастлив, че има си една наслада и в нея се е потопил.