Обича той да рови из старите книжлета закупени по левче на уличен пазар. Защото в тях се крие повече богатство отколкото в който и да е друг дар. Намери ли парички се радва от сърце – похарчва ги той всичките за някое книжле. И все ще любопитства и все му се чете, че повече не иска и тъй му е добре.
Закъса ли за книги готов е със рецепти да образова будният си дух. Но после все го коткат да сготви нещо вкусно и тъй се е научил какво да не чете.
Върви по улицата, а чете и блъска хора, нерядко ял е бой, че в неговите улици е пусто и важен е художественият герой. И тъй се чувства той интелектуалец и тъй се чувства той значим, но няма кой да му го каже и той е леко нараним.
Когато срещне друг със книга го зяпа отдалече с интерес и чака да се приближи да види за друг какво е актуално днес. Ако е нещо ново тича да го търси, ако е старо смее се на глас и бърза да му препоръча по-хубави неща при това в захлас. Но ето, че отново не разбират поривът му тъй необуздан. Яде той бой на воля но намира себе си в специален храм.