Тези, които постоянно поставят етикети на хората какви са според техните разбирания не са нито доброжелатели нито безкористни. Зад всяка форма на категоризиране на даден човек стои автоимунна логическа система, която повелява да защитиш пред себе си какъв е човекът и да оправдаеш действията си спрямо него. Няма нищо по-измамно в отношенията между хората от опитите ни да ги категоризираме.
Да, ние говорим за характера на човека за да отличим едно поведение от друго, но това е крайната спирка на категоризациите. Днес един може да е лукав, утре щедър. Явно е, че някои поведения ще са повтаряеми повече при някои индивиди, а при други ще са ампутирани. Почи няма да срещнете такова поведение. Така е. И ние ще кажем, че някой е щедър, а би било редно да кажем, че щедростта е преобладаваща като начин на поведение и мислене при него.
И така изграждайки характери и описвайки ги ние го правим от любов повече към забавлението и разнообразието, защото никой човек не може да бъде описан толкова точно, нито толкова подробно. Освен това уникалността ни като индивиди не може също да бъде измерена, защото хората постоянно копират поведение от онези, които са ги впечатлили. От жестове и думи до произвеждане на действия.
Един човек може да види ясно, че го експлоатират или, че са несправедливи спрямо него, но да не го покаже, защото има други мотиви, които го тласкат към това поведение. Колкото по-безпомощен е един човек в дадена ситуация толкова по-неясни стават мотивите зад неговите действия за страничните наблюдатели, защото наблюдателя борави с общоприети категории. Колкото по-тесен е кръга на категориите, с които борави толкова по-по-малък е набора от обяснения, които може да измисли. По същия начин както с броя на думите. Ние мислим и с образи и със звуци, и емоционално, но когато всичко това стигне до зоната на себеизразяване се дооформя и транспонира в езиковия код. С колкото повече думи разполагаме в езиковия код толкова по-добре можем да оформим и синтезираме това, което сме измислили. Съвсем логично с колкото повече думи разполагаме толкова повече форми на мисълта можем да разпознаем и обхванем. Двете пряко си влияят.
Единственият проблем тук е способността или липсата на способност да мислиш. Защото ако мисленето ти е прекалено застопорено в определени граници тогава колкото и понятия да поставиш в апарата си той ще работи до нивото на режима, който е възприел за нормален.
И така характера не е единна черта - лицемер или страхливец или смелчага, а сложна компилация от най-разнообразни поведения. Колкото повече някой се стреми да поставя етикети толкова повече той блокира възможността на другата личност да бъде многопластова и разнообразна. На практика това е опит да бъде блокирано нормалното функциониране на другия за да остане на едно приемливо за категоризиращия ниво. Ниво, на което може да се упражнява контрол...