- Ти чу ли нещо?
- Не, Никола. Нищо не съм чула. Нищо не зная. Ходя си на терапията. Нищо не съм видяла.
- Чуваш ме. Добре. Само няма да се плашиш. Всичко съм измислил. – Каза отново гласа в ухото на Никола и той се отпусна на канапето и продължи да гледа жена си въпросително.
- Не искам да знам. – Тя отвори книгата си и продължи да чете – Наистина.
Никола поседя така и като не последва нищо включи телевизора. Тя почете известно време книгата си и отиде да провери дали е готова храната. Докато тя се суетеше в кухнята и сипваше по чиниите яденето Никола почувства желание да стане и да отиде до телевизора.
Застана прав до него и едната му ръка се вдигна и пипна пластмасата. После се пресегна и пипна кабела. После се пресегна и пипна рафта с книгите. После рамката на прозореца. После стъклото на прозореца. После пердетата. И така той започна да опипва различни вещи докато на барплота не взе една бъркалка за кекс и внезапно търсенето спря. Той отиде до прозореца и го отвори широко. Усети как се вдига във въздуха леко, леко. И наистина почувства се лекичък, все по лекичък докато краката му не се отлепиха от пода.
Изкачваше се нагоре, нагоре. Вече висеше на двайсет саниметра във въздуха и усети как започва да се върти. Поледа му в почуда опипваше целия апартамент и дори срещна очите на жена си, която наведе глава с въздишка. Тя до такава степен не искаше да знае за неговите странности, че не забеляза, че той виси във въздуха.
Никола се въртеше, въртеше и ръката му започна да се протяга и да насочва бъркалката. Косата му започна да се наелектризира и всяко косъмче по тялото му се опита да щръкне в някаква посока. Тялото му се понесе към прозореца и на перваза спря.
Никола започна да усеща някакво напрежение в челото си, в пръстите на краката си. В корема си, по кожата си. Някакво напрежение, което неясно от къде идваше и на къде отиваше.
- Мила...
- Ей сега...
- Ела за малко. – той въртеше очи в незнаене какво да прави.
- Идвам. – тя овкусяваше салатата и й оставаше съвсем малко.
- Моля те... – той се опита да се завърти във въздуха, но в този момент през него претича много силен импулс, той се изпъна в шпиц и косата му щръкна напълно все едно го е ударила светкавица.
Жена му взе купата със салата, заобиколи барплота и като го видя така във въздуха изпусна салатата на земята. Той висеше на двайсет сантиметра във въздуха, ококорен, изпънат, косите му стърчащи във всички посоки с бъркалката в ръка и отворена уста. Гласа прошепна в ухото му.
- Изпратихме съобщението. Скоро ще дойдат да ме приберат. Благодаря за междупланетарното сътрудничество. А, да. Оправих ти настройките за артрита в ДНК кода. Няма да имаш такива проблеми.
И тялото на Никола се отпусна и той падна по дупе на земята.
- Какво става? – жена му примигваше неразбиращо.
- Мисля, че току що изпратих съобщение в космоса. – запримигва и той.
След два дни психолога ги прие в кабинета си зедно и по спешност.
- Кажете, сега какъв е проблема.
- Как какъв?! Стърчи във въздуха, косата му щръкнала – започна тя – Това не може да е нормално. Стиска една бъркалка от два дни.
Никола вдигна бъркалката във въздуха и я показа на психолога, а тя продължи да говори.
- Опитвам се, наистина се опитвам да приема всичко това, но вие трябва да му помогнете.
- И аз се опитвам да му помогна. – започна психолога.
- Да, помогнете ми. – каза и Никола. – Явно съм похитен от извънземни.
- Ма как извънземни! – Психолога си хвърли химикалката на бюрото и разочаровано разтърка очи. – Ето така става! Така става, когато единия има проблем – той псочи жената – и се опитва да изкара другия виновен! И синдрома на жертвата вадите... Просто ужас. Моята жена твърди, че съм имал социално неприемливо поведение, когато употребя алкохол на сватба. Това е психически тормоз, който тя упражнява върху мен.
Двамата „пациенти“ го гледаха изненадано.
- Но проблемът е в мен. – промълви Никола. – Чувам гласове...
- Ма как няма да чуваш гласове, бе човек! И съобщения в космоса ще изпращаш! И космически кораби ще започнеш да виждаш ако продължавате така. Проблемът е в нея. Не е никак случайно, че вещиците са ги горили на клада през средновековието. Има отдушници и има митология. Защото вещицата е дълбоко закоренена във всяка жена и когато това излезне не гласове ще чуваш ами наистина ще летиш във въздуха.
- Но той наистина висеше във въздуха.. – тя се ядоса, защото се обиди, че я наричат вещица.
- Как може такова нещо! Имате проблем, госпожо, и толкова! Не го прехвърляйте върху мъжа си. Достатъчно страдание му причинявате. Имате травматични отношения с родителите и затова вътрешното иска да излезне и се появява тази митология с вещицата, за която ви казах. Няма да ходите веднъж в седмицата на психолог. Ще ходите всеки ден. И аз ще се уверя, че това ще се случи.
- Тоя е пълен хахо... – Никола чу гласа в ухото си. – Ако знае само колко сме много...
- Ето! Ето пак го чух. Каза, че са много! – Никола стана прав.
- Край, това мина всякви граници. – стана прав и плсихолога.
- Всеки ден ще ходите, госпожо! Писна ми да гледам невинни хора да страдат. Имам един колега той ще ви оправи. Изследването за вещиците е негово. Право там ви пращам!
Двамата пациенти се спогледаха уплашено... А извънземното, което чакаше да дойдат да го приберат си отбеляза преди да си тръгнат от тази планета да посетят любезния доктор.
Продължение на разказа "Мисия централна нервна система", поискан от Никола Пашов