"- ...аз съм тук за да ти помогна да си върнеш живота обратно. - Тя се прокашля и прочисти гърлото си. - Виждаш ли, жиевеем в общество, което е в пъти по-хуманно от преди. Някога за толкова жестоко убийство имаше смъртно наказание. Инжекцията и толкова. А сега благодарение на новото разбиране за света, че всяко живо същество има право да живее ти получаваш втори шанс.
Той избухна в такъв смях, че сложи дланите си на масата. Сякаш се държеше за нея да не падне.
- Нещо смешно ли казах? - Тя се приведе напред и леко на една страна. - Ако ти е много забавно мога да го повторя. Благодарение на хуманизма изведен като висша стойност с особено внимание към опазването на човешкия живот ти все още си жив.
Дилян избухна в още по-лудешки смях и тя се облегна назад и му се усмихна. Когато той започна да се успокоява разтърка с пръсти очите си и усети по тях влага. Толкова много се смя, че му избиха сълзи.
- Виждам, че всичко, което казвам ти е много забавно. Рядко ми се случва убиец да се забавлява толкова много с това, което е направил.
Дилян внезапно спря да се смее.
- Убиец? - Той се приведе напред към нея и лицето му стана сурово..."