За връзката между биологията и нашата психика, Хелиана Стоичкова

Дори днес Дарвин среща огромна съпротива сред хората вторачени във фалшивото чувство, че превъзхождат до такава степен маймуните, че няма как да са свързани по какъвто и да било начин с тях. Но истината е, че съвременните изследвания в областта на биологията, антропологията и психологията показват, че не само нашето поведение и психика се предопределят от механизми, които се задвижват от биологичните ни данни и потребности, но че животните и в огромна степен бозайниците функционират по същият начин. Просто капацитета на мозъка, който ние сме отключили е по-голям от капацитета, който те са отключили. В този смисъл не става въпрос за това, че хората са произлезли от маймуните, а за това, че хората и маймуните имат общ прародител, чието развитие на различните места е поело и в различни посоки. Модерното разбиране за Дарвин и неговите сътрудници е фалшиво и тенденциозно омаловажавано и поругавано. Всичко казано от тях е в основата и е в модела на развитие на науките. Едни поставят хипотези и прилагат аргументи, други откриват или не откриват доказателствата. А модерната наука е пълна не с аргументи, но с данни. Това вече е различно и всеки, който махва с ръка към труда на Дарвин за еволюцията рискува да остане в зоната едно ретроградно поприще.

Защо теория за еволюцията е толкова скандална и защо модерният свят изпитва такава съпротива да приеме концепции от такъв вид. На първо място модерният свят е белязан от маркерите на една масова подмяна на съдържанието, която има предназначението да изгради начин на мислене лесно подвластен на внушения. Защото внушенията се базират на склонноста ни да се поддаваме на емоционално поднесени конструкти. Не е никак случайно, че Хюм съсредоточава толкова много вниманието си над емоционалното развитие на човека. На практика той казва, че развиването на емоционалната зрялост е не по-малко важна от развиването на интелекта. Защото без нея индивида няма стабилна и здравословна основа, върху която да строи социално приемливия си образ и да модерира ценностната си система според общоприетия морал. В крайна сметка морала се състои от приемането на норми свързани с едно социално приемливо поведение, което е здравословно в смисъла на взаимна изгодност и добросъвестност. Морала предхожда и сложните общества и религиите. Той съществува в социални животински общества, в които концепциите за религия и господ не съществуват. Ето защо емоционалната зрялост е нещо важно точно толкова колкото и интелекта. Когато индивидите растат в среда на дисбаланс и отсъствие на ясна концепция за това кое до каква степен е истина, кое до каква степен е добро и кое е полезно - тогава идват на власт внушенията, хипотезите, предубежденията и догматичните концепции за света, които не е задължително да имат нещо общо със здравия разум и реалността.

Какви са мотивите за нарушаването на дисбаланса в масовото функциониране на социалните единици може да бъде дискутирано до безкрай, но както и в природата така и в живота на хората причините обикновено са икономически. И ако в природата съглашенията се базират на взаимния интерес то в човешкото общество по изкуствен начин взаимния интерес е априори нарушен и поради тази причина при хората се появяват сложно структурирани и разбирания и системи на функциониране предефиниращи какъв ще бъде взаимния интерес. В природата при приматите, нашите далечни братовчеди, взаимодействието между две маймуни делящи храна или борещи се да добият храна е регламентирано от личния интерес в съответствие с чувството за съчувствие и съпричастност. Аз ще ти помогна и по-нататъка ти ще ми помогнеш. Реално това са основите на морала и той е видим с просто око. При хората този естествен морал е изкуствено модифициран и комбиниран с начини на функциониране на други видове социални структури като тези на едрите хищници. Ти ще получиш колкото аз кажа. Това е мястото, в което при хората се получават най-големи фрактури в разбирането за морала, защото те са изначално несправедливи за едни и изцяло в полза за други. Поддържа се структура със стаден характер, но се управлява по други правила.

В този смисъл нашата еволюция като вид не е чак толкова далече от другите животни, защото те показват в огромен брой случаи завидна емоционална зрялост, която ние тенденциозно не развиваме. И това няма отношение към сложността на живота, а до изместването на съдържание и подмяната на съдържание и смисъли в нашите общества, което се прави изкуствено. Не означава, разбира се, и че сме същите като тях, животните. Все пак отключването на по-големи части от церебралния капацитет води до определени разлики като например осъзнаването на света и разбирането за него. Но ето изследвания като Хомо Луденс на Хьойзингха остават в миналото. Човека не е единственият играещ биологичен вид и това НЕ е причината за неговата по-голяма крачка напред в еволюцията. За мен и до сега остава абсолютна тайна защо "Играещият човек" все още се преподава. Това е същото като пълната ми неяснота какво в разбиранията и хипотезите и аргументите на Дарвин е толкова смущаващо. Те са една стъпка напред в разбирането ни за света. Те не са диагноза за някакъв биологичен или интелектуален провал. За мен е абсолютна тайна и до днес защо концепцията за мислещият човек винаги стига до старите лайтмотиви, че  "човек е мярката за всички неща" на Протагор при положение, че ние отдавна знаем, че не сме нито мярка, нито достатъчно обективни наблюдатели. За мен е неясно и до днес защо когато се възпитават вкусовете за красиво и грозно не се възпитава и разбирането, че тази оценка е резултат от субективната нагласа на индивидите. Не е нормално лесно сводими концепции да стоят като тъмна зона. И не е нормално в 21 век толкова базисни концепции като равнопоставеност и неравноправност да не са изяснени. Те са ясни, защо все още стоят зад прикритието на социално прилежни философии за развитието на обществата. Хората не са равни нито като потенциал нито като капацитет. Хората живеят в среда на амбивалентност и единственото, което ги оеднаквява и изравнява е тяхното общоприето разбиране за базисен морал. А той е първичен. И тук не говорим за смисъла, в който Платон го разглежда като категория над другите категории базираща се на концепцията за доброто като една универсална категория. Първичния човешки морал е свързан основно с инстинкта за самосъхранение в неговите две основни проявления. Дори само въз основа на това базисния морал става ясен. И не е необходимо да се крием зад фразата "човека е мярка за всички неща", защото не става въпрос за всички неща, а само за базисните касаещи неговият инстинкт за самосъхранение от гледна точка на икономиката на биологията му. За останалите неща човека не е мяра, защото те са му външно наложени. Той може да изгражда илюзии, че е мяра или, че мери нещо, но тези илюзии са също толкова хлъзгави колкото и усещането му за свобода, което се свежда единствено до правото да участва или да не участва в тази система от илюзии. Защото правото му на екзистенц минимум също не е негово и няма нищо общо със свободите му.

Дълго време е считано, че по-възрастните елени излизат по-напред при среща с хищници жертвайки се за да спасят по-младите. Изглежда това е достатъчно далече от истината, защото стадото само ги избутва там отпред и те не се жертват, но биват пожертвани. Това е механизъма на природата. Старите да поемат удара за да оцелеят по-младите. Тази норма изглежда на пръв поглед неморална, но ако се замислим дори при нас хората е останало правилото ако трябва да избираме ще изберем детето. Това е биологичен механизъм и той е естествен. Противоестествено би било да направим обратното.  Морала изглежда платформа за много сложни анализи, но в същината си е биологично предопределен от икономическата полза във взаимодействието ни с останалите представители на обществената структура. Ако ми помогнеш ще ти помогна. Не ми вреди и аз няма да го правя. Така при нормални обстоятелства ще има за всички, в ненормални обстоятелства градацията тръгва от по-възрастните към по-младите. От по-слабите към по-силните. Защото ние сме животни преди да сме интерпретиращи субекти.