Втори шанс? Не, само взаимен интерес, Хелиана Стоичкова

Питат ме защо не пишеш за любовта? За онези връзки, в които мъжа ти е избягал с друга. Как да си го върнем? Как да поправим нещата? Как да приемем травмите и грозното усещане, че към нас са се отнесли по този начин? И истината е, че не пиша по тази тема, защото отговорите няма да се харесат на някои хора. На повечето хора. Хората обичат да се самозалъгват, приятно е. Много по-приятно от това да погледнеш ситуацията отстрани и да си дадеш сметка, че ако е избягал с друга той просто повече не ти трябва. Ти можеш да изживееш своята болка от неосъщественото планирано бъдеще, но не бива да се потапяш в напразни мечти и надежди по едно "щастие", което е не просто неосъществимо, но дори да бъде добито по някакъв начин ще бъде непълноценно и фалшиво. Нито има смисъл да страдаш нито някой ще ти върне времето, което си употребила за да изживяваш болка и да се надяваш, че "нещата ще се оправят". Не, няма да се оправят. И всеки, който ти казва, че ако подобриш сексуалните си обноски, поведенческата си обиграност или визуалното измерение на социалният си статус те лъже и те будалка за да захрани допълнително мизерията и кашата, в която си се потопила. Много е просто. Ако има някаква болка за изживяване, изживей я по свой си начин, но не допускай да те заблуждават, че ще имаш "отново" нещо, което не си имала изначално. И дори да си имала явно не е било достатъчно устойчиво. 

Хората, които държат на партньорите си обикновено споделят какви са проблемите много преди да си тръгнат. И преди да си тръгнат е времето за действие. Не след това. Така, че дори при такива обстоятелства няма никакъв смисъл да се опитвате да ги върнете. Първо защото ако не сте се вслушали на време какви са проблемите това означава, че не ги заслужавате. Не заслужавате втори шанс. Още по-лошо. Ако мислите, че изброяваните проблеми не са по ваша вина и не носите отговорност за раздялата. Да кажем, че тя е продиктувана от твърде много изисквания отправени към вас. Твърде много критика и обвинения. Тогава е още по-просто. Другата страна не заслужава да бъде с вас. От където и да го погледнете не си заслужава да се надявате на втори шанс, нито на трети. Случаите, в които хора се събират след раздяла и наистина са щастливи след това са относително малко и то с цената на огромни компромиси. Компромиси с неща, които са се случили и трябва да бъдат забравени. Компромиси с неща, които са казани и не могат да бъдат изтрити. Компромиси с мен, с теб, с обстоятелства и всевъзможни аспекти от живота ни и светоусещането ни. 

Много често двойки се събират след раздяла не поради страстна и буйна обич, а поради дълбоко приятелство, поради единомислие и дори взаимни интереси. Общите навици изградени през годините оказват огромно влияние в такива случаи. Решението е продиктувано повече от взаимния интерес отколкото от някаква дълбока любов. Става въпрос за ясното разбиране, че двойката във възобновения си формат носи повече спокойствие и уют, особено в годините на зрелостта и старостта, отколкото ако партньорите са разделени. Така се оптимизират и ресурси и разходи и емоционални разхищения. И тогава може да се появят вторите и третите шансове. Тогава има някаква логика, но това не е свързано с промяна на "сексуални похвати". И всичко гравитира около взаимния конфорт и интерес.

Така, че всеки път, когато някой ви каже, че има рецепта "да си го върна", "да я спечеля наново" имайте предвид, че това е храна за въображението и не е от полза за никого. Особено, когато във връзката се е появил трети. "Той избяга с друга." "Тя избяга с друг..." Ами прекрасно! Дано са щастливи. Така както ще бъдете щастливи и вие след като преосмислите края като едно ново начало. Защото от всички възможни краища на една двойка бихте могли да извадите и всички възможни начала на един нов и още по-интересен живот. Всичко е въпрос на нагласа.