И на второ място целта на яслата не е детето да получи по-добро бъдеще и по-добри възможности за развитие, а целта е прозаичната и брутална реалност. Мама трябва да се върне на работа. Защото майката е по-ценна на щата ако е трудеща се и за нея се плащат осигуровки. И това няма нищо общо с детето. Така, че когато мили дами, възпитатели ни казват, че може да се помогне на детето в прехода му от един социален дискурс в друг това звучи много мило. Те безспорно имат нелеката задача от едни малки индивидуалисти да превърнат групи от социализирани деца. Но предложението им родителите да участват в този процес по-активно не е защото това е важно, а защото искат на пръво място родителите да видят колко е болезнен този процес и второ колко е труден.
И още един детайл има в тази ситуация. Колкото по-шоково преминат първите дни толкова по-бързо детето ще приеме новата реалност. Само онези, които са по-лабилни или просто я отхвърлят ще имат нужда от допълнително внимание. Всяко провлачване води до отклроняване от основната цел - а тя е пречупване на тежката индивидуалност с цел социализация и освобождаване на работна ръка. Нищо повече.
Аз не си спомням нито веднъж да съм се чувствала конфортно от това, че съм принудена на ходя на ясла, детска градина или на училише. Училището беше интересно, когато преподаваха интересни неща. Всичко останало свързано с него е неприятно. И стоенето в класните стаи и обикалянето по коридорите, и рамките на двора и фиксираното начало и фиксирания край. Сега като възрастна зая, че ранното ставане не е полезно за организъма, но тогава бунта беше повече от детски инат и мързел. Сега зная, че обучението ми е можело да премине по много по-ефективен начин, а тогава просто ми се струваше скучно. Така, че всички мили думи за това колко хубаво ще се чувстват дечицата ако имат водичка или родителско присъствие или каквито и да било екстри е свързано с омекотяване на удар върху психиката, който така или иначе ще бъде тежък. И е по-добре да премине бързо, а не протяжно за да може след това детето само да си намери верния път и верните начини да се справя с новата дествителност. И тя от тук нататък ще става все по-рестриктираща за него. И в нито един момент по-щадяща.
И затова гладкото говорене на красиви фрази за добруването на децата е абсолютен популизъм още повече с оглед на това колко детски градини бяха затворени и каква истерия е за родителите въобще да намерят места за децата си за да могат отново да ходят на работа. Постъпването в тези "социализиращи" структури е превърнато в състезание и е абсолютно нечестно да се изтъкват такива дребни положителни практики. Това е като да предложиш едно захарче на кон, който трябва да изоре 100 декара сам. Горкият кон. Напротив. Щеше да е щадящо ако имаше предостатъчно места за всички деца и ако някое детенце не се адаптира добре в една среда да бъде преместено с лекота в друга и да му бъде даден нов шанс. Без драми и без обвинения. Просто леки рокади до получаване на баланс. Това щеше да е щадящо.