Ако не сме направени от мечтите си, останалият материал на къде се е запътил?, Хелиана Стоичкова


Най-приятните моменти в една книга са три. Когато я измисляш, когато я завършваш и когато я вземеш за пръв път в ръце. Няма как да ви опиша приятното чувство като влезеш в печатницата и точно в момента страниците се въртят в печатарската машина. Миризмата на боята - същата като в книжарниците. На нови книги.
 

Но при детските ми книги моментите на радост са много повече, защото с всяка следваща картинка, която идва от илюстратора мечтата оживява. Не само, но по страниците има закачливи бележки. Илюстраторът харесва книгата, радва й се и се забавлява и със съдържанието и с начина, по който ще го интерпретира в картинките. Повярвайте, няколко сърчица и усмивки по черновите са като коледен подарък.
 


Това е четвъртата книга, която Луиза Хамел илюстрира и удоволствието е толкова голямо, че през зялотовреме ние говорим за следващите книги. Тя обича ведрите истории, онези, които носят радост на децата и ако в тях има забавни моменти като смешки, дребни недоразумения с нея се кикотим. Знаем, че и децага ще се кикотят на тях. 



Прикозката "Пазителят на съкровището" е писана преди 20 години. Тя е последната от първите приказки за деца, която излиза от печат и най-интересното е, че я оставихме нарочно да мине последна. В нея има много мило отношение към децата, тя е изпълнена изцяло в стар стил и въпреки, че с времето в нея се появи и допълнителна динамика тя е част от онази първа невинна и красива мечта, която поема по пътя на детските приказки. Книгата е много специална и съм сигурна, че и децата ще я харесат.


Пазителят на съкровището включва в себе си още няколко приказки, в които се говори за мечтите, за въображението и за духа на нещата.