Ние виждаме, че светът се движи в посоки, които не са добра платформа за нашето развитие като хора, като умения и като възможности. Но ние винаги ще продължаваме да правим това, което трябва знаеки, че ще става каквото някой друг е решил. И с нас и със света. Толкова дълбоко е объркана представата за това какво е редно и какво е дълбоко сбъркано, че човек не може да прецени дори за елементарни неща кое е най-доброто действие. Съвсем нормално. Няма такова нещо като най-добро действие. Абсолютно всеки ход е грешен. Един те води в емоционален ступор, друг те води във финансов. По правило почти всички действия са свързани с разход и почти никакви с приход. Без значение дали говорим за пари, приятелства, емоционално обогатяване или нещо друго. И това е, защото бе наложен модел на мислене, който налага поведенчески модели свързани много активно с имането на неща. Ето днес много хора имат много неща, за които не си е заслужавало да пилеят толкова много енергия.
Затова в очакване на най-лошото и с надеждата за най-доброто ние продължаваме да казваме: Правим каквото трябва, да става каквото ще.